Пасиви и пасивни операции Активи и активни операции

Съдържание 1. Обща характеристика на пасивите и на пасивните банкови операции. 2. Структура на пасивите 3. Собствен капитал и специални изисквания за капиталова адекватност 4. Капиталови стандарти и методи за тяхното измерване 5. Текущи, спестовни и срочни депозити 6. Заеми от банки и други пасиви 7. Междубанкови пасивни операции 8. Задбалансови пасивни операции 9. Обща характеристика на активите и на активните банкови операции 10. Поддържане на парични наличности, вземания от банки и дълготрайни активи 2

Съдържание 11. Задължителни минимални резерви 12. Портфейл от ценни книжа 13. Банкови кредити и кредитен портфейл: общи условия за кредитиране, видове кредити, технология на кредитния процес, обезпечение и застраховане на кредитите 14. Кредитен риск 15. Оценка на рисковите експозиции на банките и формиране на провизии 16. Междубанкови активни операции 17. Собствени дълготрайни активи на търговските банки

Обща характеристика на пасивите и на пасивните банкови операции Обща характеристика на пасивите и на пасивните банкови операции. Структура на пасивите Какво представляват пасивите? Пасивите изразяват цялата парична задлъжнялост на банките, в т.ч. и към техните собственици.Те дават представа за източниците за формиране на капитала им. Набирането на ресурсите, т.е. формирането на ресурсната база включва два вида основни пасивни операции: а) операции свързани с формирането на собствения капитал и б) операции, свързани с мобилизирането на чужд капитал Структурата на пасивите е съотношението на отделните източници на средства им в общата сума на пасива.

Собствен капитал и специални изисквания за капиталова адекватност Собственият капитал на банката се образува от сбора на капитала от първи ред и капитала от втори ред. Капиталът от първи ред на банката се образува от сбора на нейния базов собствен капитал от първи ред и допълнителен капитал от първи ред. Базовият собствен капитал от първи ред включва емитираните обикновени акции, неразпределената печалба от предходни години и формираните резерви. Капиталът от втори ред включва сумите, привлечени като подчинен срочен дълг, срочни привилегировани акции с натрупващ се дивидент и подчинени дългово-капиталови (хибридни) инструменти. Всяка търговска банка трябва да спазва определени отношения на капиталова адекватност. Тези отношения се определят в процент и са между собствения капитал и общия рисков компонент на банката.

Собствен капитал и специални изисквания за капиталова адекватност Собствен капитал и специални изисквания за капиталова адекватност. Капиталови стандарти и методи за тяхното измерване Капиталовите стандарти произтичат от приети споразумения в Базел. Споразуменията са съответно Базел І, II и ІІІ. Въвеждането на глобалната регулаторна рамка Базел III в европейското законодателство даде възможност на БНБ да изисква от търговските банки да акумулират допълнителни капиталови буфери: предпазен капиталов буфер; антицикличен капиталов буфер; буфер за системен риск; буфер за глобална системно значима институция, и буфер за друга системно значима институция. Какво представляват депозитите? Те са основния източник на средства. Могат да бъдат класифицирани по следните критерии: 1) според титуляра на депозита – на ФЛ, на финансови и нефинансови институции, републикански и местни бюджети и др.; 2)според вида на депозита – депозити “на виждане” (безсрочни, транзакционни), срочни и спестовни;

Текущи, спестовни и срочни депозити 3) според лихвените условия на депозита – нелихвоносни и лихвоносни. Срочните депозити са най-устойчивият, но и най-скъпият депозитен ресурс за банките. Депозитите на виждане са най-мобилният, но и относително най- евтиният ресурс за банката, независимо че оставят на изпитание нейната ликвидност. При формиране на ресурсната база /привлечения капитал/, банките следва да установяват реалната цена на привлечения ресурс, т.е. цената отчитащта ефекта на минималните задължтелни резерви. където: Р – реална цена на привлечен ресурс; i – лихвен процент по привлечения ресурс (номинална цена); R – процентът на задължителните минимални резерви.

Текущи, спестовни и срочни депозити Заеми от банки и други пасиви Банките могат да привличат средства и чрез заеми от международния пазар, сключени споразумения за обратно изкупуване (репо операции), рефинансиране от ЦБ, емисия на собствени дългови инструменти, в т.ч. ипотечно базирани ценни книжа, подчинен срочен дълг, дългово/капиталови (хибридни) инструменти и др. Привлеченият ресурс на банката може да се диференцира и в зависимост от фиксираността на срока. Според този критерий, той се дели на: - управляеми ресурси - текущи пасиви. Към управляемите ресурси се отнасят срочните депозити и междубанковите кредити. В текущите пасиви се включват остатъците по текущи сметки на клиенти и по кореспондентски сметки на други търговски банки (сметки “лоро”) и други пасиви.

Междубанкови пасивни операции Задбалансови пасивни операции Към междубанковите пасивни операции отнасяме: Ресконтиране - представлява повторно сконтиране на полица от ТБ при ЦБ. Сконтовите кредити са един от начините за рефинансиране на ТБ. Реломбард - Политика на БНБ се изразяваше в отпускане на ломбардни кредити, които са краткосрочни, гарантира със залог главно на ЦК, а също така и на злато, конвертируема валута и други. Реломбард – втори ломбарден кредит. Револвинг – Банката предоставя на клиента възможност многокротно да усвоява и погасява суми до определен кредитен лимит. Револвиращият кредит по правило е краткосрочен и се отпуска за срок не по-дълъг от една година. Задбалансови пасивни операции - Условните задължения на банка, отразени като задбалансови позиции, в т.ч. издадени гаранции, акцепти, авали и джира по менителници и записи на заповеди и други подобни, при реализацията, на които в нейна полза възниква безусловно вземане.

Обща характеристика на активите и на активните банкови операции Активните операции показват направлението на пасивите, т.е. начините и формите на използване на пасивите с цел формиране на доходи. Най-общо активите на ТБ се разделят на две групи - финансови и нефинансови. Финансовите активи, дефинирани от МСС са: а) пари; б) договорно право за получаване на пари и друг финансов актив от друго предприятие; в) договорно право за размяна на финансови инструменти с друго предприятие при потенциално благоприятни условия; г) капиталов инструмент на друго предприятие. При осъществяване на всяка активна операция банките винаги трябва да държат сметка за релацията “рентабилност-ликвидност”, изискваща, от една страна повишение на рентабилността, а от друга осигуряване на ликвидността им. 10

Обща характеристика на активите и на активните банкови операции По степен на ликвидност, активите могат да бъдат подредени както следва: - Парични средства в каса и парични еквивалетни; Вземания от банки и други финансови институции; Вземания по споразумения за обратно изкупуване на ЦК; - Ценни книжа; - Вземания от нефинансови институции и други клиенти. От гледна точка на рентабилността подреждането на активите е точно обратното на посоченото. Към нефинансовите активи се отнасят активите за препродажба, инвестициите в асоциирани дружества, дълготрайните материални и нематериални активи и другите активи на банката 11

Поддържане на парични наличности, вземания от банки и дълготрайни активи Парични средства и парични еквиваленти Паричните средства в каса - банкноти и монети в местна и в чуждестранна валута, са най-ликвидният актив на всяка търговска банка, но заедно с това и най-ниско рентабилният, тъй като те не носят никакъв доход. Вземания от банки и други финансови институции - това са кредитите и депозитите, които една търговска банка е предоставила на други търговски банки на междубанковия пазар или на финансови институции. Дълготрайни материални и нематериални активи Известна част от активите на търговските банки са в дълготрайни нефинансови активи, които биват материални и нематериални дълготрайни активи. Други активи – положителна репутация, разходи за бъдещи периоди и др. 12

Задължителни минимални резерви Задължителните минимални резерви (ЗМР) бяха въведени в нашата практика през 1990 г. с цел да се ограничи кредитната експанзия на търговските банки. Този инструмент оказва влияние върху паричното предлагане. Размерът на ЗМР може да се променя и зависи от политиката на ЦБ. ЗМР образуват ресурс на централната банка за рефинансиране на търговските банки при нужда от ликвидни средства, в това число и при финансови затруднения. Те се съхраняват в повечето страни по безлихвена разплащателна сметка, т. е. за тях централната банка не плаща лихва. 13

Банкови кредити и кредитен портфейл: общи условия за кредитиране, видове кредити, технология на кредитния процес, обезпечение и застраховане на кредитите. Портфейл от ценни книжа Кредит е отпускане от страна на банката на заемател на парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателя се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, като заплати лихва, уговорена с банката. Според формата на кредита: контокорентен, сконтов, ломбарден, ипотечен, акцептен, рамбурсен и авалов; Според срока: краткосрочен (до 1г.), средносрочен (от 1 до 5 г.) и дългосрочен (над 5г.); Според начина на отпускане и погасяване: еднократно погасяван, кредит на изплащане, револвиращ и овърдрафт; Според наличието на алтернативна (резервна) форма за покриване на вземанията на банката по кредита са обезпечени и необезпечени. Обезпеченията биват: а) вещни – залог върху движима вещ или върху вземане и ипотека върху недвижим имот б) лични – поръчителство, гаранция, застраховане на кредитен риск. 14

Банкови кредити и кредитен портфейл - видове кредити Основни форми на банков кредит: Сконтов кредит – кредит предоставян при покупката на полици преди падежа по цена, по-ниска от номиналната стойност; Ломбарден кредит – кредит срещу залог върху движимо имущество; Ипотечен кредит – кредит, обезпечен чрез ипотека върху недвижимо имущество и кораби; Контокорентен кредит – кредит, предоставян по текущата (разплащателната) сметка на клиента; Акцептен кредит – индиректен кредит, изразяващ се в приемане (акцептиране) от ТБ на менителница, теглена срещу нея от неин клиент; Рамбурсен кредит – разновидност на акцептния кредит, но приложим в рамките на процедурата по плащане чрез документарен акредитив; Авалов кредит – индиректен кредит, изразяващ се в поемане на поръчителство (авал) по полицата от ТБ. 15

Специфични форми на кредит Банкови кредити и кредитен портфейл – видове кредити. Портфейл от ценни книжа Специфични форми на кредит Факторинг – покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги и поемане на риска от ТБ по събирането на тези вземания; Форфетиране – сделка по придобиване на права по средносрочни вземания; Лизинг – сделка, по силата на която лизингодателят се задължава да предостави за ползване на вещ срещу възнаграждение. Операции с ценни книжа - Това са втората по важност група активи, след кредитите. Част от ЦК които държат ТБ в портфейла си представляват така наречния вторичен ликвиден резерв. Това са нискорискови ЦК с много добре развит вторичен пазар. Останалите ЦК в инвестиционния портфейл на банката са държани поради два мотива – доходност и данъчни преференции. 16

Портфейл от ценни книжа. Сделки с ценни книжа Валутни операции В тази група активни операции се включват сделки за покупка или продажба на чуждестранна валута от името и за сметка на банката или по нареждане на нейни клиенти. Валутен арбитраж – валутна сделка, целяща извличане на печалба от разликата в курса на дадена валута на пазарите в различни страни по едно и също време. Валутните сделки (както и сделките с ЦК) биват: а) касови - "спот", сделки с незабавна доставка, т.е. не повече от 2 работни дни при сделки с чуждестранна валута, респ. 5 работни дни при сделки с ЦК; б) срочни – сделки които се сключват за по-дълъг период; в) Форуърд е сделка, при която страните се договарят едната да продаде, а другата да купи на определена дата в бъдеще или в рамките на определен бъдещ период уговорено предварително количество от установен актив по уговорени в момента на сключването на сделката цени и условия за изпълнение. 17

Портфейл от ценни книжа. Сделки с ценни книжа г) Фючърс е безусловно споразумение, сключено на специализирана борса, за покупка, респективно продажба, на стандартно количество от определен актив на определена дата в бъдеще по предварително съгласувана между страните цена. д) Опцията е право (не задължение) за покупка или продажба на определен актив по предварително установена цена на определена дата в бъдеще (европейски вид опция) или до настъпване на определена бъдеща дата (американски вид опция). Регулиране на валутния риск – изисква следене на позициите на банката в чуждестранна валута. Доверителни операции - при тях ТБ действа от името и за сметка на клиента срещу оперделено възнаграждение. Най-широко използвани измерители на рентабилността на ТБ са възвръщаемост на активите (ROA) и възвръщаемостта на СК (ROE) 18

Кредитен риск. Оценка на рисковите експозиции на банките и формиране на провизии. Междубанкови активни операции Кредитният риск се приема като вероятност кредитополучателят да не изпълни или да се окаже в невъзможност да изпълни поетите в договора за кредит задължения. За да се предпазят от кредитен риск търговските банки изискват подробен финансов анализ на фирмата и през периода на ползване на кредита. Широко използван метод за защита от неизпълнение на задълженията по договора за кредит е застраховането на кредитите, което означава, че кредитния риск се прехвърля върху застрахователя. Друг метод, чрез който банките си гарантират връщането на кредита е изискването на такова по размер обезпечение, което да покрива размера на главницата и лихвите. Разходи за бъдещи периоди - предплатените от банките услуги се осчетоводяват в тази позиция. Други активи - тази позиция заема значителен дял особено в сборния баланс на търговските банки. Тя изразява разликите във валутния курс в резултат на обезценяването на лева. 19 2