1. СИСТЕМАТА НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В БЪЛГАРИЯ И РОЛЯТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА

2. СИСТЕМАТА НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В БЪЛГАРИЯ И РОЛЯТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
Правна уредба
Правната уредба на обществените поръчки в България не е кодифицирана. Тя се състои от следните актове:
Закон за обществените поръчки;
Правилник за прилагане на закона;
Наредба за възлагане на малки обществени поръчки;
Наредба за възлагане на специални обществени поръчки.
Тази правна рамка е в сила от 2004 г. като с нея в България са въведени изискванията на новите директиви на ЕС в областта на обществените поръчки /Директива 18/2004 и Директива 17/2004 /. Последните изменения на правната уредба са от 2006 г. и са свързани с пълноправното членство на България в ЕС.
След г. националните бюджетни средства и средствата от Структурните фондове на ЕС се разходват по правилата за възлагане на обществени поръчки, действащи в България.

3. СИСТЕМАТА НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В БЪЛГАРИЯ И РОЛЯТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
Режими за възлагане
Правната уредба в България предвижда различни режими /начини/ на възлагане на обществени поръчки.
В България действат правила за възлагане на всички обществени поръчки, а не само на тези, които имат стойност над определени прагове. Стойността е от значение за това колко тежък режим ще бъде приложен.
Съществува и специален ред за възлагане на обществени поръчки свързани с:
отбраната и сигурността на страната;
доставка на оръжие;
необходимост от специални мерки за сигурност при изпълнение на обществената поръчка.
Тези обществени поръчки се наричат „специални” и независимо от стойността им се възлагат по ред, предвиден в отделен акт - Наредба за възлагане на специални обществени поръчки.

4. СИСТЕМАТА НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В БЪЛГАРИЯ И РОЛЯТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
Възлагане на големи обществени поръчки
В България обществените поръчки са разделени на „големи” и „малки”. Първата група се възлага чрез процедурите, предвидени в закона, а втората - по правила, предвидени в отделен акт – Наредба за възлагане на малки обществени поръчки.
Големите обществени поръчки се възлагат чрез прилагане на следните процедури, регламентирани в българския закон:
открита процедура;
ограничена процедура;
договаряне с и без обявление;
състезателен диалог;
конкурс за проект.

5. СИСТЕМАТА НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В БЪЛГАРИЯ И РОЛЯТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
Възлагане на големи обществени поръчки
/продължение/
След влизането на България в ЕС определена категория обществени поръчки задължително се обявява в рамките на целия ЕС. Това са обществените поръчки на стойност над праговете по европейските директиви или т.нар. „европейски прагове”:
евро – при строителство;
евро – при доставки;
евро/ евро – при услуги;
евро – при конкурс за проект.
Обществените поръчки над тези стойности се възлагат чрез процедурите, предвидени в българския закон, но обявление за тях се публикува освен в България и в „Официален вестник” на ЕС.

6. СИСТЕМАТА НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В БЪЛГАРИЯ И РОЛЯТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
Възлагане на големи обществени поръчки
/продължение/
Процедурите, предвидени в българския закон служат за възлагане и на обществени поръчки над следните прагове:
1 800 000 лв. /приблиз евро/– при строителство;
150 000 лв. /приблиз евро/ – при доставки;
90 000 лв. /приблиз евро/ – при услуги;
30 000 лв./приблиз евро/ – при конкурс за проект.
Тези обществени поръчки се оповестяват само в България. Когато стойността им достигне европейските прагове, възложителят публикува обявление и в “Официален вестник” на ЕС.

7. СИСТЕМАТА НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В БЪЛГАРИЯ И РОЛЯТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
Възлагане на малки обществени поръчки
Малки са обществените поръчки, чиято стойност е под праговете, предвидени в закона .
Те се възлагат по три начина. Кой начин да бъде приложен зависи от стойността на малката обществена поръчка.
Първият начин на възлагане на малки обществени поръчки е чрез процедури. Те са подобни на предвидените в закона и се прилагат при следните стойности на малките обществени поръчки:
от 100 000 /приблиз. 50 000 евро/ до 1 800 000 лв. – при строителство;
от 30 000 /приблиз. 15 000 евро/ до 150 000 лв. – при доставки;
от 30 000 /приблиз. 15 000 евро/ до 90 000 лв. - при услуги;
от 10 000 / приблиз евро/ до 30 000 лв. - при конкурс за проект.
Процедурите са:
открит конкурс /идентичен с откритата процедура по закона/;
публичен търг /приложим само при доставка на стоки, няма аналог в закона/;
договаряне с покана /идентична с процедура на договаряне без обявление по закона/;
конкурс за проект.

8. СИСТЕМАТА НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В БЪЛГАРИЯ И РОЛЯТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
Възлагане на малки обществени поръчки
/продължение/
При втория начин за възлагане на малки обществени поръчки изпълнителят се избира въз основа на не по-малко от три оферти. Те се събират от възложителя и съдържат ценова и техническа част.
Третият начин на възлагане на малки обществени поръчки допуска възложителят да избере изпълнител напълно свободно, без спазване на определени правила.
Кой от посочените начини на възлагане ще бъде приложен зависи от стойността на обществената поръчка, а не от волята на възложителя.
Когато възложителят прилага втория или третия начин на възлагане, няма задължение за сключване на писмен договор, освен при малка обществена поръчка за строителство.

9. СИСТЕМАТА НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В БЪЛГАРИЯ И РОЛЯТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
Органи по обществените поръчки
Дейностите в областта на обществените поръчки в България са възложени на следните органи:
министър на икономиката и енергетиката – определя държавната политика в областта на обществените поръчки;
Агенция по обществени поръчки – орган към министъра на икономиката и енергетиката с функции по методология, мониторинг, поддържане на електронен регистър;
Сметна палата – осъществява контролни функции спрямо възложителите от публичния сектор;
Агенция за държавна финансова инспекция – орган към министъра на финансите, осъществява контролни функции спрямо всички възложители и търси отговорност за извършени нарушения;
Комисия за защита на конкуренцията – орган, пред който се обжалват действията и бездействията на възложителите;
Върховен административен съд – съдебна инстанция, която упражнява контрол върху решенията на Комисията за защита на конкуренцията.

10. СИСТЕМАТА НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В БЪЛГАРИЯ И РОЛЯТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
Роля на Сметната палата
Сметната палата осъществява функциите си в областта на обществените поръчки в рамките на одитната си дейност. Сметната палата проверява само възложителите на обществени поръчки от публичния сектор, но не и секторните възложители.
Характеристики на дейността на Сметната палата в областта на обществените поръчки:
законосъобразност - вниманието на одиторите е насочено към преценка на действията на възложителите за съответствие с нормативните актове. При одит на изпълнението се изследват и ефективност, ефикасност и икономичност.
последваща – на проверки подлежат само действия по възлагане, които вече са приключили /има сключен договор или процедурата е прекратена/.
свързана с преглед на документи – становището на одиторите се формира въз основа на преглед на документи, а по изключение – след проверки на място.
не може да налага наказания - одиторите могат да установяват слабости, пропуски и нарушения, но не могат да търсят отговорност. Сметната палата отправя препоръки и е длъжна да сезира компетентните органи /АДФИ/.

11. СИСТЕМАТА НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В БЪЛГАРИЯ И РОЛЯТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
Насоки на правомощията на Сметната палата в областта на обществените поръчки
Одиторите от българската Сметна палата упражняват правомощията си в областта на обществените поръчки в три насоки:
проверки на досиета от проведени процедури;
проверки на договори за възлагане на строителство, доставки или услуги;
проверки на счетоводни документи за извършени от възложителя плащания за строителство, доставки, услуги.

12. СИСТЕМАТА НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В БЪЛГАРИЯ И РОЛЯТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
Роля на Сметната палата
/продължение/
В практиката на българската Сметна палата до момента внимание се обръща главно на отделни процедури за възлагане на обществени поръчки и на тяхното съответствие със закона и другите актове. Причина - мащабна реформа в държавния вътрешен финансов контрол от 2006 г. Сметната палата не може намали обема на проверките за съответствие.
Сметната палата - водещ орган за последващ контрол в областта на обществените поръчки. Установените от одиторите нарушения служат за сезиране на държавната финансова инспекция за търсене на отговорност.
Стремеж на Сметната палата - по-голямо внимание на анализ на системата за възлагане на обществени поръчки, оценка на нейната адекватност и ефективност.

13. СИСТЕМАТА НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В БЪЛГАРИЯ И РОЛЯТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
Помощни материали
През последните години, одиторите от Сметната палата ползват при проверки на отделни процедури за възлагане на обществени поръчки, специални контролни листове, разработени от експерти на USAID.
Към момента методологичното звено на Сметната палата разработва специален материал, даващ общи насоки за прилагане на нормативните актове в областта на обществените поръчки от одиторите на Сметната палата.
Наръчникът за одитната дейност, който е в процес на разработване, ще включва част, посветена на проверките в областта на обществените поръчки, както и подходящи работни документи.

14. СИСТЕМАТА НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В БЪЛГАРИЯ И РОЛЯТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
Координация и взаимодействие
От 2003 г. е в сила споразумение между Сметната палата, Агенцията по обществени поръчки и Агенцията за държавна финансова инспекция.
Форми на сътрудничество:
обмен на информация /вкл. статистическа/;
съгласуване на актове;
организиране на обучения и обсъждания;
„процедури по предварително съгласуване”.
Процедурите по предварително съгласуване са експертни срещи на представители на трите институции за обсъждане на въпроси от принципен характер в областта на обществените поръчки. При тях се формира обща позиция по определени въпроси, която всяка от институциите се ангажира да следва в практиката си.
За проведените обсъждания се съставят протоколи, които се публикуват на страницата на Агенцията по обществени поръчки в Интернет.

15. СИСТЕМАТА НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В БЪЛГАРИЯ И РОЛЯТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
Сезиране на компетентните органи
Законът за Сметната палата задължава Сметната палата да изпраща информация за нарушения в областта на обществените поръчки до Агенцията за обществени поръчки и до Агенцията за държавна финансова инспекция /чрез министъра на финансите/.
Въз основа на информацията, предоставена от Сметната палата :
Агенцията по обществени поръчки - установява слабости в законодателството и в практиката по прилагане на закона и предприема мерки за отстраняването им.
Агенцията за държавна финансова инспекция - упражнява правомощията си за търсене на отговорност от нарушителите чрез налагане на глоби и имуществени санкции.
Агенцията за държавна финансова инспекция редовно изпраща обратна информация за предприетите от нея действия по констатациите на Сметната палата за извършени нарушения.

16. СИСТЕМАТА НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В БЪЛГАРИЯ И РОЛЯТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
Най-чести нарушения при обществените поръчки
В България те са свързани с:
непровеждане на процедури за възлагане, въпреки че има задължение за това;
разделяне на обществени поръчки на части, за прилагане на по-лек начин за възлагане;
прилагане на процедури на договаряне без основание;
изменение на сключени договори за обществени поръчки;
От 2004 г. в българския закон съществува пълна забрана за изменение на договорите за обществени поръчки.
прекратяване на процедури без основание;
неизпращане на информация за вписване в Регистъра на обществените поръчки.
В България съществува единен електронен регистър на обществените поръчки. В него се вписва информация, изпращана от възложителите.

17. СИСТЕМАТА НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В БЪЛГАРИЯ И РОЛЯТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
Причини за нарушенията при обществените поръчки
Сметната палата в своята практика е идентифицирала следните по-важни причини за констатираните нарушения:
честа промяна на нормативната уредба и голяма сложност;
липса на разбиране на нормативната уредба;
липса на добро и правилно планиране на нуждите на възложителите;
пропуски в системата за отпускане на средства;
липса на ясно разпределени отговорности между звената и служителите при възложителите;
недостатъчно компетентен персонал;
желание за прилагане на по-леки начини за възлагане с цел по-малко публичност и по-голяма бързина;
недобре развит пазар в определени области и липса на конкуренция.

18. СИСТЕМАТА НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В БЪЛГАРИЯ И РОЛЯТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
Рискови области при възлагането на обществени поръчки
Като най-рискови области на обществените поръчки в България, одиторите от Сметната палата са установили:
вземане на решения от възложителите относно начина за възлагане;
възлагане на малки обществени поръчки въз основа на три оферти, а не чрез процедура;
изработване от възложителите на техническите изисквания и на методика за оценка на офертите;
поставяне на изисквания към участниците и кандидатите.

19. СИСТЕМАТА НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В БЪЛГАРИЯ И РОЛЯТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА
Благодаря Ви за вниманието!
Въпроси?