1. СУВЕРЕННИЯТ ДЪЛГОВ РИСК И ПЕРСПЕКТИВИТЕ ЗА ФИНАНСОВАТА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ В ЕС
Татяна Хубенова
Институт за икономически изследвания при БАН
София, 18 октомври 2012 г.

2. Основни проблеми за дискусия:
1. Суверенният дълг в ЕС: фактор за забавяне на растежа и посткризисното развитие
2. Европейският суверен риск - фактор за нови концепции за икономическото управление на ЕС: “пътна карта” за излизане от кризата? Ефектите-конюнктурни или дългосрочни?
3. Дисциплиниращ неолиберализъм в ЕС: Европа на “две скорости”, криза в квазифедерализма или нов политически съюз?
4. Европейски финансов пакт и банков съюз---”ядро” в ИПС или реконструкция на ЕС.
5.Перспективи пред България за финансовата интеграция в ЕС

3. Същностни характеристики и значение
Рискът:Вероятността от значително влошаване на държавния дълг и неплатежоспособност на държавата в резултат на вътрешни и външни фактори за дестабилизация.
Риск компоненти: макроикономически ; финансов;
пазарен, кредитен, операционен.
Фактори: на вътрешния пазар (финансов сектор, суверенен кредитен пазар, реален сектор, външен сектор) и на външния пазар;

4. Фактори и канали за въздействие на суверенния риск
Нарушаване на изискванията на ИПС и критериите за стабилни държавни финанси;
Макроикономически неравновесия;
Антикризисни програми на правителствата в борба с ГФК
Канали за въздействие:
-държавните финанси и банковия сектор като двупосочен “канал” за трансмисия на кризата;
-Концентрация на държавен финансов риск средносрочен и дългосрочен аспект;

5. Инфлацията в САЩ, ЕС12, Швеция, Велиобритания, ОИСР в периода (1970-2008г)

6. Неравновесията в ИПС
Въпроси: 1)е ли ниската инфлация от “Голямата умереност” резултат от способност в ИПС да се поглъщат екзогенните шокове или тези шокове са по-малко? Giannone et al. (2008);
Но инфлацията остава различна в отделните страни от ИПС.
2)Допринася ли лихвената конвергенция на парично-кредитния пазар в ИПС за кредитната експанзия след и за експанзионистичната бюджетна политика?
Критиката на Уолтър: ефектите на общата парична политика са по-експанзионистични в страни с висока инфлация, но по-ограничителни в страни с ниска инфлация.В резултат на това има нарастващи неравновесия между отделните страни.

7. Ефекти на бюджетната политика
Излишък
Дефицит
(0-3%)
Прекомерен дефицит
% на прекомерните дефицити
EС-15,
(75 констатирани случаи) 29 32 14
18.7
EС-15,
(60 констатирани случаи) 26 18 16
26.7
Sub-total EU-15
(135 констатирани случаи) 55 50 30
22.2 EС
(40 констатирани случаи) 6 23 11
27.5
Общо за EС-25
(175
Констатирани случаи) 61 73 41
% oт констатираните случаи)
34.9
41.7
23.4

8. Промените в структурата на инвеститорите в суверенен дълг на примера на банковия и небанков сектор в ЕС

9. Корелация на спредовете на суверенните CDS и финансовите CDS (2010-януари2012)

10. Суверенната дългова криза влияе на дългосрочните лихвени проценти на страните от ЕС
Страни с висок кредитен рейтинг също понасят риска;
Еврозоната (средно)- на нива от началото на ГФК
Ефектът- оскъпяване надългосрочното заемане, свиване на кредита, волетилност на финансовите пазари и влошени перспективи за “растеж”.

11. Отражение на суверенната дългова криза върху банковите условия и кредитни стандарти
Експозиция към суверенния дълг(най-висока в 2010 г)
Обезпечения по кредити
Други ефекти

12. Въздействие на Базел III
Банкови рисково- претеглени активи;
Капиталова адекватност

13. Оценки на експозицията на банките в ЕС към суверенния риск
Директната експозиция;
Стойност на обезпечения в ДЦК по други транзакции;
Други видове обвързана експозиция.

14. Бремето на рефинансирането на суверенния дълг в Еврозоната за 2012-2013 г.

15. Търсене на кредити от физически лица
Спадът на търсенето на ипотечни кредити е най-голям в началото на 2012г.
Негативни са темповете на търсенето на потребителски кредити

16. Посткризисното развитие е забавено поради свиване на кредита от банките в ЕС
Банковата и небанкова конкуренция не е фактор за стимулиране на кредита;
Цената на паричните фондове и фин.ограничения играят важна роля;
Има по-високи очаквания за иконоическо съживяване и за ипотечния пазар.

17. Промени в търсенето на банкови кредити от предприятията в ЕС
Очакванията са по-високи от реално отпуснатите кредити
Дали излизането от кризата ще протече без увеличаване на търсенето на кредити?

18. Отражение на Кризата върху предприятията в България и кредитирането им

19. Source:ECB data

20. Н
Source:ECB data

21. Очакват се по-високи транзакционни разходи за финансова интеграция в ЕС
Нова законова рамка за банковия сектор – Европейският банков съюз е предложение на този етап;
Европейски банков , застрахователен и финансов надзор – нова архитектура от 2011 г.
съответствие с изискванията на Базел III (напр.нова регулация за капиталова адекватност и др.)
Интеграцията в ЕФП- Засилване на зависимостта от пазарен риск в банковото и небанково посредничество.
Сливания и поглъщания във финансовия сектор

22. Дилемата за България: стимулиране на инвестициите при наличие на нарастване на спестяванията

23. Спестявания- инвестиции: предизвикателства пред капиталонатрупването

24. За по-устойчиво положително салдо на текуща сметка на платежния баланс

25. Съживяване на кредита !?

26. ЕПС – институционални промени
Възможности
Парична дисциплина;
Външна подкрепа за влизане във ВКМII;
ясна и устойчива регулативна рамка на финансово посредничество;
Подобрени възможности за парично-кредитни и капиталово-инвестиционни услуги
Технологическо обновление на трансгранични финансови услуги в подкрепа на бизнеса-Европейска платежна зона
Влизането във ВКМ II ще стимулира разплащанията и спестяванията в евро, както и повишаването на валутните резерви с евентуално отчитане на напредъка в номиналната конвергенция.
-присъединяването на България към еврозоната ще стимулира разплащания, капиталонабиране и международна капиталова мобилност
Заплахи
Нараства външния дълг на частния сектор вкл.трансграничното заемане на банкови кре
дити и корпоративни облигационни заеми;
Инфлацията- необходимо “зло”?
намалява конкурентоспособността на износа
Увеличава се трансграничната и вътрешнообщностна конкуренция
Засилва се “естествения подбор” на фирмите заематели, което ще ограничава достъпа до кредити;
Рискове от намаляване на кредитите и оскъпяването им;
Расте цената на финансовите услуги – регулиране, контрол, издръжката им.

27. Конвергентни критерии +устойчивост

28. Благодаря за вниманието!
Татяна Хубенова
ИИИ на БАН