Р О Д О П С К И Б У Д И Т Е Л И ВЪЗРОЖДЕНСКА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ – УЧИТЕЛИ, СВЕЩЕНИЦИ, КНИЖОВНИЦИ, РОДЕНИ В СМОЛЯН И ОБЛАСТТА

АВРАМОВ, ВАСИЛИЙ - свещеник Роден е на 31 юли 1835 г. в с. Момчиловци, Смолянско. Учител в селата Павелско, Момчиловци и Славейно. През 1864 г. е ръкоположен за свещеник и остава в Момчиловци. От 1866 г. е свещеник в църквата „Св. Богородица” – Устово. Пръв архиерейски наместник на Ахъчелебийско от 1872-1878 г. От 1905 г. свещенодейства в църквата „Св. Димитър” в Асеновград. Автор е дневниците „Материали по възраждането на българщината в Ахъ-Челебийско”, поместени в сп. „Славиеви гори”, 1894 г. Умира на 19 авг. 1907 г. в Асеновград. Източник: Славиеви гори (Орехово), 1894, № 5-6, с. 18- 23; № 7, с. 27-32. Родопски напредък, 1907, № 3, с. 124-125;

АНГЕЛОВ, НОЙ – свещеник Роден е на 14 септ. 1854 г. в с. Орехово, Смолянско. Учител в родното си село от 1876-1884 г. През м. юни 1884 г. е ръкоположен за свещеник. Служи в Орехово, а през 1900-1907 г. е свещеник в Пазарджик, по късно в Асеновград (1908, 1915-1927). Издава списание „Християнска заря” (1897) в с. Орехово, пише и книги с религиозно съдържание. Умира през 1942 г. Източник: Пенчев, П. Протоиерей Ной Ангелов.- С.,1999.

АРНАУДОВ, ПАНТЕЛЕЙ – свещеник Роден е в Райково, днес квартал на Смолян на 14 февруари 1812 г. Учи в духовното училище в Атина. Бил е учител в Райково. През 1853 г. е ръкоположен за свещеник от Панарет Ксантийски. Служи в Райково, Смолян и Устово. Съпруг на първата среднородопска учителка Рада Казалийска. Умира през 1905 г. Източник: Казалиев, Георги и др. Райковски свещеници.- Смолян, 1996, с. 34-35.

БЕЕВ, ЕМАНУИЛ – учител и свещеник Роден в с. Карлуково (днес Славейно) през 1858 г. Учи в Устово до II клас и се самообразова. Учител 1873-76 г. През 1884 г. е ръкоположен за свещеник в Устово по време на освещаването на църквата „Св. Никола”. Служи в църквата на родното си село. През 1891 г. е назначен за архиерейски наместник на Ахъчелебийска околия - до1898 г., като от 1906 до 1913 г. е отново наместник. Развива революционна дейност, поради което е осъден от турската власт и лежи в Одринския затвор през 1901 г. Служи в Райково, а от 1914 до 1926 г. отново в Славейно. Умира през 1927 г. Източник: Маринов, Петър. Из черковно- общественото минало на Смоленската духовна околия. - С., 1943, с. 20-23; Карапетков, Петко. Славеино минало.- Пловдив, 1948, с. 138-141.

БЕЛКОВСКИ, Илия - учител и революционен деец Роден на 25 януари 1847 година в Карлуково, днес Славеино, където баща му Киряк Белковски е учител. Учи първо в родното си място, а след това в училището на Йоаким Груев. През 1871 г. завършва Пловдивското епархиално училище. Става учител в Троян, като за кратко време преобразува училището по изискванията на новобългарското светско образование, въвежда “звучната метода”, става инициатор за откриване на девическо училище в града. Илия Белковски е пламенен радетел за национално освобождение. В Троян се среща и запознава с Васил Левски и Ангел Кънчев. Влиза в организирания от Левски местен таен революционен комитет. След провала на организацията и залавянето на Левски се връща в Устово вероятно около 1873 г. Там е назначен за главен учител, където развива широка обществена дейност. В 1878 г. участва в посрещането на руските войски в Устово. По–късно се установява в Асеновград, където също е учител и участник в националните борби. През 1879 г. се премества в София. В продължение на дълги години е администратор в Държавен вестник и помощник-кмет на столицата. Дружи с писателите Димитър Владиков, Юрдан Ненов, Захари Стоянов, Петко Славейков. Умира в София през 1922 година. Източник: Българска възрожденска интелигенция. .- С., 1988, с. 60; Карапетков, Петко. Славеино минало.- Пловдив, 1948, с. 71; ДА-Смолян, ф. 444К, оп. 2, а. е. 1. Личен архив на Илия Белковски, писмо на Вълко Шишманов до него, 1922 г.

БЕЛКОВСКИ, КИРЯК – учител и свещеник Роден е в Устово, дн. квартал на Смолян. Учител в Устово и Карлуково (Славеино). През 1859 г. е ръкоположен за свещеник . Служи в селата Петково, Полковник Серафимово, Чокманово, Габрово Ксантийско. Един от създателите на родопската дамаскинарска школа. Превежда от гръцки евангелия и жития на светци на родопски диалект, събрани в сборника „Дамашкино”. След Освобождението е свещеник в Устово (1878-1883). Умира през декември 1892 година. Източник: Карапетков, Петко. Славеино минало.- Пловдив, 1948, с. 71; Попконстантинов, Христо. Спомени, пътеписи, писма.- Пловдив, 1970, с. 350- 351; Родопи, 1984, № 6, с. 35-36.

ГИДИДЖИЙСКИ, ПЕТКО – учител Роден в Устово, днес квартал на Смолян около 1846 година. Учи в Устово и Пловдив при Йоаким Груев. Учителствува в Устово (1869-1871), Райково (1871-72) и Перущица. Пръв въвежда български език в училището на Райково. Умира през 1874 година. Източник: Примовски, Анастас. Бит и култура на родопските българи.- С., 1973, с. 171; Българска възрожденска интелигенция.- С., 1988, с. 156.

ГРИГОРИЙ, ЙЕРОМОНАХ (Поп Глигорко) – свещеник и учител ГРИГОРИЙ, ЙЕРОМОНАХ (Поп Глигорко) – свещеник и учител Роден е около 1800 година. Предполага се, че е грък по рождение, дошъл от Диониския манастир на Света гора. В Средните Родопи идва около 1838 г. най-напред в с. Горно Дереке (Момчиловци), където служи в църквата. Там научава български език и свещенодейства в църквите на Устово, Райково и други селища. От 1849 до 1852 г. е във Влашко. Връща се в Средните Родопи и остава в Устово до 1872 година. След въвеждането на гръцката схизма се връща в Атон, където умира около 1880 година. Източник: Родопски напредък, 1903, № 2, с. 63-65 (Ст. Шишков); Йеромонах Григорий. Възп. лист.- 1992; Гиневски, Хр. Родопската интелигенция през Възраждането.- Смолян, 2001, с. 109-117.

ГОСПОДИНОВ, ХРИСТО- учител и чиновник Роден в Райково на 15 април 1860 година. На 15 април 1860 г. Учи в Устово и Пловдив. Става учител в Чепеларе през 1882-1885 година. От 1886 до 1919 година е в София и работи като финансов чиновник. Бил е народен представител за Пашмаклийско в XXI обикновено народно събрание (1923-1927). Умира през 1931 година. Източник: Родопски преглед, 1931, № 7, с. 182-186; Родопа, 1931, № 8, с. 4-5.

ДЕЧЕВ, ВАСИЛ – учител и книжовник Роден в Чепеларе на 22 юни 1866 година. Учи в Пловдивската мъжка гимназия. Участва в Сръбско-българската война от 1885 година. Заема различни длъжности през периода 1885-1928 година. Бил е общински кмет на Чепеларе. Пише двутомна история на родното си място „Миналото на Чепеларе” (1928-1936) и др. Уредник е на сп. „Родопски глас”, а през 1884 г. издава вестник „Родопски новини”. Умира на 16 май 1941 година. Източник: Васил Дечев общественик и писател: Личен фонд. Библиография. – Смолян, 1980, с. 3-4

ДЪНОВСКИ, Константин – учител и свещеник Роден на 20 август 1830 година в Устово, днес квартал на Смолян. Учи в местното килийно училище и гръцкото училище в Пловдив и Пазарджик. Учител в Устово (1844-46) и Райково (1846-47). През 1847 г. се преселва във Варна. Учител в Николаевка, Варненско (1847-54, 1856-57). Ръкоположен за свещеник в Николаевка през 1857 година. Свещеник във Варна църквата „Св. Богородица” от 1860 година. През 1865 г. освещава първата българска църква в града „Св. Архангел Михаил”. Там служи до 1878 година. Умира през 1918 година. Източник: Българска възрожденска интелигенция.- С., 1988, с. 231.

ЗМЕЙКОВИЧ, ЯКОВ – учител Роден във Врутук, Скопска епархия през 1840 г. Учи в Тетовския манастир, Скопие и Пловдив. Учител в Пловдив (1864-1867), Габрово Ксантийско (1868-70, 1874-1880), Еникьой (1870-74). Идва в Даръ дере (Златоград) през 1880 година, където работи като учител до 1896 г. Умира там през 1913 година. Източник: Родопа,1925, № 1, с. 5-6; Гиневски, Христо. Родопската интелигенция през Възраждането.- Смолян, 2001, с. 178-182.

ИНДЖОВ, АНГЕЛ – свещеник Роден е на 9 март 1866 г. в с. Карлуково (Славеино) Смолянско. Учил в родното си село. През 1895 г. е ръкоположен за свещеник в Цариград от пловдивския митрополит Максим. Свещеник в Славеино, Соколовци, Златоград, Петково, Манастир. Инициатор за провеждането на първия роженски събор през 1898 година, където се срещали родопци от свободна и поробена България. За революционна дейност е осъден от турските власти и лежи 2 години в затвора на Паяс кале, Мала Азия (1902-1904). Свещенодейства до 1936 година. Умира през 1939 година. Източник: Карапетков, Петко. Славеино минало. – Пловдив, 1948, с. 370-373

КАЗАЛИЕВА (КАЗАЛИЙСКА), РАДА – първата среднородопска учителка и поетеса Родена е на 8 юли 1821 година в Райково, днес квартал на Смолян. Възпитаничка на килийните манастирски училища в Сопот и Калофер. Учителствува в родното си село според някои от 1842 г., а според Петър Маринов – 1847-48 година, като за пръв път учи децата на български език. По-късно отваря училище и към църквата „Св. Георги” в Пашмакли. В края на живота си става монахиня (1902). Проявява се и като поетеса. Умира през 1907 година в Асеновград. Източник: Българска възрожденска интелигенция.- С., 1988, с. 304; Гиневски, Христо. Родопската интелигенция през Възраждането.- Смолян, 2001, с. 134-139; Маринов, Петър. За архивата на Рада Казалиева и „Историческия бележник”.- Пловдив, 2008.

КАРАДЖОВ, МАРИН – свещеник Роден в Чепеларе на 4 март 1840 година. Учи в килийно училище. Учител в Чепеларе през 1864-1865 година. През 1867 година е ръкоположен за свещеник на остров Тасос от маронийския владика Антим. Свещеник в църквата „Св. Богородица” в Чепеларе повече от 40 години- до 1914 г. Първият летописец на Чепеларе, оставил „писания” за събития и личности от своето време. Умира през 1914 година. Източник: Дечев, Васил. Миналото на Чепеларе.- 2. изд- С., 1978, с. 208, 240, 250-251; Българска възрожденска интелигенция.- С., 1988, с. 315; Първият летописец на Чепеларе.-Пловдив, 2006, с. 18-49.

КИРЯКОВ, САВА – учител и свещеник Роден в Чепеларе през 1841 година. Учи в килийното училище при църквата „Св. Атанас” (ок. 1852-1857). Учител в същото училище (1857-1858). В с. Долно Дереке (Соколовци) през 1862-1866 г. въвежда български език в обучението. От 1866 г. е учител в Горно Дереке (Момчиловци), където открива българско училище през 1867 година. Ръкоположен за свещеник през 1876 година в Пловдив. Свещеник в Момчиловци от 1876 г. до след Освобождението. Умира през 1924 година. Източник: Канев, К. Миналото на село Момчиловци, Смолянско. - С., 1975, с. 119-126.

МАВРОВ, ДИМИТЪР – свещеник и учител Роден на 26 октомври 1856 година в Райково, днес квартал на Смолян. Учи в Райково, а по-късно се самообразова. Бил е учител в Чокманово, Еникьой и Габрово Ксантийско, Устово и Райково. През 1902 година е ръкоположен за свещеник. Свещенодействал в Преслав и гара Скобелево. През 1921 година се връща в родния край и става свещеник в църквата „Св. Неделя” – Райково, а по-късно в „Св. Теодор Стратилат”- Долно Райково(1927-1932). Умира през 1942 година. Източник: Юбилейна книжка в чест на прот. Димитър Мавров от с. Райково.- Райково, 1937; Родопа, 1942, № 8-9, с. 5-6.

МАВРОДИЕВ, НИКОЛА (поп Нико) – свещеник МАВРОДИЕВ, НИКОЛА (поп Нико) – свещеник Роден на 30 юни 1842 година в Райково, днес квартал на Смолян. Завършва първоначално училище в родното си село. Учител в Петково и Райково. През 1874 г. е ръкоположен за свещеник от епископ Гервасий и 32 години служи в храм „Св. Теодор Стратилат” в Райково- до 1907 година. След това още 6 години до 1912 г. е свещеник в селата Хасовица, Писаница, Фатово и Габрица. Негови са спомените за борбите на родопчани срещу османското робство и фанариотския гнет за периода 1868-1886 година със заглавието „Портрет на гръцкото фенерско духовенство и коварните му дела против българите в Родопите”. Книгата излиза през 1887 година в Пловдив, обработена от Стою Шишков. Поп Нико умира в бедност през 1916 година. Източник: Известия среднородопско краезнание. Т. 2.- Смолян, 1998, с. 7- 20.

МАКЕДОНСКИ, ДИМИТЪР – учител Роден през 1844 година в с. Скребатно, Неврокопско. Учи в София при Сава Филаретов (1857) и в Солун (1859-1862). Учител в Солун и родното си село (1862-1865). Продължава образованието си в Пловдив. Учител в Устово, днес квартал на Смолян (1867-1869), където организира читалище и библиотека, поставя основите на класно училище. По-късно учител в София и Кюстендил. Участник в национално-освободителните борби. Секретар и преводач на софийския губернатор П. Алабин, Председател на Софийския окръжен съд, кмет на София. Умира в София на 21 април 1912 година. Източник: Българска възрожденска интелигенция.- С., 1988, с. 387-388.

НАЧЕВ, Райчо – свещеник Роден в Пашмакли (Смолян) през 1836 година. Ръкоположен от Панарет Ксантийски през 1873 година. Свещеник в църквите „Св. Георги” и „Св. Дух” в Смолян. Емигрира в свободна България по политически причини, но се връща през 1897 година. Архиерейски наместник от 1902 до 1906 година. Умира през 1910 година. Източник: Маринов, Петър. Смолен: Минало и настояще.- Пловдив, 1944, с. 33-38.

ПОПГЕОРГИЕВ (ШОКОВ), АНГЕЛ – учител Роден на 8 ноември 1865 година в с. Широка лъка. Брат на Екзарх Стефан. Учител в родното си село от 1882 година повече от 40 години. Един от основателите на читалището в селото през 1897 година. В края на живота си се преселва в София, където умира през 1931 година. Източник: Родопа, 1931, № 10, с. 8; 1932, № 1, с. 5-7; Широка лъка просветно огнище в Родопите. –С., 1947,

ПОПКОНСТАНТИНОВ, ХРИСТО – учител и книжовник Роден на 24 декември 1858 година в с. Петково, Смолянско. Син на свещ. Константин Манолов. Учи в родното си село и Райково. Ненавършил 15 години става учител в Петково. След !878 година е учител в Лясково, Асеновградско, телеграфист в София и Самоков (1879-1880). Завършил с отличие стенографския курс при Антон Безеншек през 1880 г. е назначен за стенограф в Народното събрание, където работи до 1899 година. Занимава се с книжовна, научноизследователска и публицистична дейност. Негов значителен труд е „Спомени за страшната пролет в (Ахъ-Челеби) в 1876 година.”, издаден през 1884 г. в Пловдив. Събира етнографски, фолклорни и езикови материали от Родопите, с които сътрудничи в редица списания и сборници. Умира на 14 юли 1899 година в София. Източник: Христо Попконстантинов. Библиография. Смолян, 1968, с. 5-6; Българска възрожденска интелигенция.- С., 1988, с. 538.

ПОППАЛОВ, ХАРАЛАМПИ – учител и свещеник Роден на 4 април 1887 година в Райково в семейството на поп Пала (Анастас Димитров). Учи в Солун (1901) и педагогическо училище в Серес (1904-1909). Учител в Левочево (1902-1904), Райково (1911-1912). Доброволец в Балканската война (1912), Междусъюзническата и Първата световна войни. Учител в Ксанти (1913-1919), околийски училищен инспектор в Райково (1919-25). През 1927 г. е ръкоположен за свещеник и служи в църквата „Св. Никола” -. Устово до смъртта си през март 1952 година. Източник: Казалиев, Георги и др. Райковски свещеници.- Смолян,1996, с. 81-84.

ПОПЯНКОВ, ГАВРАИЛ. – свещеник Роден е около 1840 година в Райково, днес квартал на Смолян. Син на свещ. Янко Гавраилов. Учи в килийно училище в Райково, по-късно в Пловдив при учителя Славиди. Става учител в Райково, Левочево, Устово, Габрово, Ксантийско. През м. март 1877 г. е ръкоположен за свещеник и служи в Горно Райково. Архиерейски наместник за периода 1878-1891 година. Умира през 1920 година. Източник: Маринов, Петър. Из черковно-общественото минало на Смоленската духовна епархия.- С., 1943, с. 19-20; Казалиев, Г. и др. Райковски свещеници.- Смолян, 1996, с. 64-67.

ПОПЯНКОВ, СИМЕОН – свещеник Роден е през 1839 година в Райково, син на поп Янко Гавраилов. Свещеник в църквата „Св. Неделя” –Горно Райково, заедно с брат си. Служи и в църквите на селата Дунево, Писаница, Хасовица, Левочево, Турян и др. Борец за българска кауза и христова вяра. Умира през 1909 година. Източник: Казалиев, Георги и др. Райковски свещеници.- Смолян, 1996, с. 63.

УЗУНСКИ, НИКОЛА – учител и свещеник Роден в с. Широка лъка, Смолянско през 1810 година. Учил при първия учител в селото чорбаджи Костадин Шоков. Учител в родното си село. През 1840 година става свещеник и служи в осветената през 1835 година църква цели 60 години до 1900 година, когато умира. Източник: Широко лъка просветно огнище в Родопите.- С., 1947, с. 53.

ЧИЧОВСКИ, ИВАН – учител Роден в Чепеларе. Учител в килийното училище при църквата „Св. Атанас” в селото (1869-1871). Активен общественик и стопански деец. След Освобождението е училищен и църковен настоятел, общински съветник и кмет. Основател на дружество „Родопска искра” в Чепеларе. Убит през 1901 година в Чепеларе. Източник: Дечев, Васил. Миналото на Чепеларе: Ч.1- 2. изд.- Пловдив, 1978, с. 193, 196-197.

Стою Н. Шишков – етнограф и фолклорист Роден на 27 юли 1865 година в Устово, днес квартал на Смолян. Получава начално образование и по-късно се самообразова. Учител в Устово (1880-1881), Върбица, Първомайско, Райково, Левочево, Орехово, Чепеларе, Асеновград. Учител в Пловдивската мъжка гимназия (1906-1917) и Френския мъжки колеж (1917-1927). Етнограф и фолклорист, автор на много студии и статии. Издава с лични средства сп.” Родопски старини” (1887-1892), „Славиеви гори” (1894), „Родопски напредък” (1903-1912). Умира на 26 дек. 1937 г. Източник: Личен фонд „Стою Н. Шишков”-Пловдив. Инв. опис. Библиография.- Смолян, 1977, с. 3-4.

ШИШМАНОВ, ВЪЛКО – учител и революционен деец Роден на 21 март 1864 година в с. Карлуково (Славеино), Смолянско. Учи в Устово, Асеновград и Пловдив. Учител в родното си село (1881-1925), като само през 1900/1901 г. е в с. Момчиловци. Един от ръководителите на революционното движение в Славеино и региона (1898-1908), брат на войводата от Илинденско-Преображенското въстание Пею Шишманов. Умира през 1948 година. Източник: Карапетков, Петко. Славеино минало.- Пловдив, 1948, с. 389-391; Илчевски, Стефан. Не изтръгвайте корените от родното село.- Смолян, 2005, с. 77-86.

Р О Д О П С К И Б У Д И Т Е Л И АНГЕЛОВ, ВАСИЛ – учител Роден в с. Арда, Смолянско около 1840-45 г. Учи в гръцко училище в Солун. Лекува болни от всички селища в района. Учител в първото екзархийско училище в селото, от неговото откриване през 1870 г. до 1878 г. Умира през 1899 г. Източник: Василев, В. и др. Ангеловски род 1820-2008., с. Арда, обл. Смолянска.- Смолян, 2009, с. 14-15. БАКАЛСКИ, ПАСКАЛ – свещеник Роден в с. Горно Дереке (Момчиловци), Смолянско през 1816 г. Свещеник в Славейно, Устово, Соколовци и Момчиловци. Умира през 1898 г. Източник: Канев, Константин. Миналото на Момчиловци, Смолянско.- С., 1975, с. 117- 118.

Р О Д О П С К И Б У Д И Т Е Л И ВОЛКОВ, МАНОЛ – свещеник Източник: Р О Д О П С К И Б У Д И Т Е Л И ВОЛКОВ, МАНОЛ – свещеник Роден в Чепеларе. Възпитаник на светогорския манастир „Ватопед”, ръкоположен за свещеник през 1855 година. От 1855 до 1884 година служи в църквата „Св. Атанас”. Един от най-книжовните люде в Чепеларе. Донася от Найден Геров богослужебни книги на черковнославянски език и служи по тях в църквата. Умира през 1884 година в Пловдив, където е погребан. Източник: Дечев, Васил. Миналото на Чепеларе. Ч. 1.- С., 1928, с. 216-218. ГАВРАИЛОВ, ЯНКО – свещеник Роден в Райково около 1820 година в дома на свещ. Васил Гавраилов. Ръкоположен от ксантийски владика става свещеник в Райково и Дунево. Свързан с тайните комитети организира населението за борба срещу турци и гърци. Преследван от турците изчезва край с. Дунево около 1875 г. Така и не намират тялото му. Източник: Казалиев, Георги и др. Райковски свещеници.- Смолян, 1996, с. 61-62.

Р О Д О П С К И Б У Д И Т Е Л И ГЕРГЬОВСКИ, СТОЯН – учител и книжовник Р О Д О П С К И Б У Д И Т Е Л И ГЕОРГИЕВ, АТАНАС (Гирджуловския поп) – учител и свещеник Роден в с. Петково около 1845 година. Учител в родното си село от 1864 година, като пръв въвежда обучението на български език. През 1876 г. е ръкоположен за свещеник от българския митрополит Дионисий. Служи в Петково до 1914 година. Умира през 1917 година. Източник: Ташев, Г. Село Петково.- С., 1966, с. 189. ГЕРГЬОВСКИ, СТОЯН – учител и книжовник Роден през 1828 г. в Устово, днес квартал на Смолян. Завършил гръцка гимназия в Пловдив. Учител в Дермен дере (Първенец, Пловдивско) и в Устово (1871-1872). Сътрудничи във вестниците „Македония” и „ Зорница” – Цариград. Умира през 1872 г. Източник: Примовски, Анастас. Родопски книжовници.- Смолян, 1935, с. 34-35.

Р О Д О П С К И Б У Д И Т Е Л И ДИМИТРОВ, АНАСТАС (поп Пала) – свещеник Роден през 1834 година в Райково, днес квартал на Смолян. Учи в Пловдивското класно училище. Учител в Райково. Ръкоположен за свещеник през 1873 година от Панарет Пловдивски. Свещеник в Габрово и Еникьой, Ксантийско. По-късно свещенодейства в селата Райково, Левочево, Устово, Фатово и Дунево. Участва и в Македоно-Одринската революционна организация . Умира на 9 октомври 1920 година след 36-годишна активна апостолска и борческа дейност. Източник: Казалиев, Георги и др. Райковски свещеници.- Смолян,1996, с. 57-60. ДИМИТРОВ, ПЕТЪР – най-старият свещеник в Ахъ-Челебийско (Смолянско) Роден е в Райково около 1757 година. Пръв свещеник в с. Горно Дереке (Момчиловци). Свещенодействал и в селата Райково, Дунево, Турян, Арда и Гела. Служил на гръцки език. Умира през 1837 година. Източник: Канев, К. Миналото на с. Момчиловци, Смолянско.- С., 1975, с. 112; Казалиев, Г. и др. Райковски свещеници.- Смолян, 1996, с. 21-24.

Р О Д О П С К И Б У Д И Т Е Л И ЗАХМАНСКИ, ГЕОРГИ – учител Р О Д О П С К И Б У Д И Т Е Л И ЗАХМАНСКИ, ГЕОРГИ – учител Роден около 1828 година в с. Долно Дереке (Соколовци). Учител в Чепеларе през 1845-1846 година. Емигрира в Румъния и работи като чиновник. Депутат в румънския парламент (1875). Умира през 1876 г. Източник: Дечев, В. Миналото на Чепеларе.- 2. изд.- С., 1978, с. 192-194; Българска възрожденска интелигенция.- С., 1988, с. 252-253. КЕЛЕШ САВАЩО (Сава Стратев) – борец за самостоятелна българска църква Роден е в Устово, днес квартал на Смолян около 1800 година. Учи бакърджийство. Кмет на Устово от 1855 до 1860 година. Инициатор за отваряне на първото българско училище в Устово през 1861 година и за построяване на църквата „Св. Богородица”. Организира и предава искане от няколко родопски общини за самостоятелна българска църква през 1863 година. Умира през 1891 година и е погребан в двора на църквата „Св. Богородица” в Устово. Източник: Примовски, Анастас. Медникарството Родопската област.- С., 1955, с. 65-66; Гиневски, Христо. Родопската интелигенция през Възраждането.- Смолян, 2001, с. 190-195.

Р О Д О П С К И Б У Д И Т Е Л И КЕЛПЕТКОВ, АТАНАС – свещеник и учител Р О Д О П С К И Б У Д И Т Е Л И КЕЛПЕТКОВ, АТАНАС – свещеник и учител Роден в Устово, днес квартал на Смолян през 1856 година. Завършил Пловдивското класно училище, деен участник в националноосвободителното движение, секретар на щаба на Капитан Петко войвода. Осъден е на доживотен затвор от турците. Архиерейски наместник на Ахъчелебийско от 1898 до 1902 година. Умира през 1926 година. Източник: Гиневски, Христо. Родопската интелигенция през Възраждането.- Смолян, 2001, с. 85. МАНОЛОВ, КОНСТАНТИН – учител и свещеник Светското му име е Данчо Манолов Арамбуйковски. Роден е през 1825 година в с. Петково, Смолянско. Ученик на поп Глигорко. Баща на родопския книжовник Христо Попконстантинов. Учител в с. Тополово, Станимашко (Асеновградско 1847-49) и Петково (1849-1852, 1854- ок. 1857), Гюмюрджина (1852-1854). През 1858 година е ръкоположен за свещеник от ксантийския митрополит Панарет, който му дал името Константин. До 1865 година е свещеник в Петково, една година в Левочево и от 1866 до 1878 година отново в Петково. След Освобождението е свещеник в Лясково, Пловдивско до 1890 годна. Умира през 1894 година. Източник: Ташев, Георги. Село Петково.- С., 1966, с. 186-187; Попконстантинов, Христо. Спомени, пътеписи, писма.- Пловдив, 1970, с. 6-7.

Р О Д О П С К И Б У Д И Т Е Л И Източник: МИХАЛЕВ, СТАЙКО –учител Р О Д О П С К И Б У Д И Т Е Л И МИХАЛЕВ, СТАЙКО –учител Роден в с. Горно Дереке (Момчиловци) през 1830 година. Ученик на поп Глигорко. Учител в Момчиловци от 1850 до 1860 година. Починал през 1913 година. Източник: Канев, К. Миналото на село Момчиловци Смолянско.- С., 1975, с. 118-119. НАЧЕВ, АНАСТАС – свещеник и учител Роден в Смолян на 10 май 1869 година. Син на свещ. Райчо Начев. Учител в Смолян. През 1910 г. е ръкоположен за свещеник. Свещеник в църквата „Св. Богородица” – Устово. Архиерейски наместник от 1915 до 1930 година. Умира през 1948 година. Източник: Маринов, Петър. Из черковно-общественото минало на Смоленска духовна околия.- С., 1943, с. 24.

Р О Д О П С К И Б У Д И Т Е Л И РАДКОВ, КАЛИН –учител и свещеник Р О Д О П С К И Б У Д И Т Е Л И РАДКОВ, КАЛИН –учител и свещеник Роден в с. Павелско, Смолянско през 1815 година. Завършва духовно училище. Свещеник и учител в родното си село от 1835 година. Член на революционен комитет в селото, според някои се е срещал с апостола Левски около 1870 година. Умира през 1879 година. Източник: Родопи, 1972, № 9, с. 23-24; 1973, № 1, с. 16-17; Пашев, Георги. От далечността.- Пловдив, 1983, с. 59 СТОЕВ, ГЕОРГИ (ЖУРНАЛА)- учител Роден в с. Карлуково (Славеино), Смолянско. Учи в местното килийно училище, където около 1865 година става и учител. Обучава децата на гръцката азбука, като с гръцки букви пишат на местно наречие. След 1878 година става абаджия. Участник в националноосвободителното движение е принуден да напусне родното си село. Преселва се в с. Тополово, Станимашко между 1884 и 1890 година. Източник: Карапетков, Петко. Славеино родовете.- С., 1991, с. 179.

Р О Д О П С К И Б У Д И Т Е Л И ЧАКОРОВ, ГЕОРГИ (Чакоровския поп)- пръв учител в килийното училище на Пашмакли (Смолян). Образовал се из манастирите край Пловдив. През 1848 година. започна да учи децата да пишат славянски букви върху пясък и пепел. Подгонен от гъркомани отива в с. Петково, където е учител (1859-1862). Под влияние на поп Глигорко е ръкоположен за свещеник. Свещенодейства в Петково от 1862 до 1890 година, когато и умира. Източник: Маринов, Петър. Смолен минало и настояще.- 1944, с. 24-28. Ташев, Георги. Село Петково.- С., 1966, с. 187-188.