1. Пасиви и пасивни операции Активи и активни операции

2. Съдържание
1. Обща характеристика на пасивите и на пасивните банкови операции.
2. Структура на пасивите
3. Собствен капитал и специални изисквания за капиталова адекватност
4. Капиталови стандарти и методи за тяхното измерване
5. Текущи, спестовни и срочни депозити
6. Заеми от банки и други пасиви
7. Междубанкови пасивни операции
8. Задбалансови пасивни операции
9. Обща характеристика на активите и на активните банкови операции
10. Поддържане на парични наличности, вземания от банки и дълготрайни активи 2

3. Съдържание
11. Задължителни минимални резерви 12. Портфейл от ценни книжа 13. Банкови кредити и кредитен портфейл: общи условия за кредитиране, видове кредити, технология на кредитния процес, обезпечение и застраховане на кредитите 14. Кредитен риск 15. Оценка на рисковите експозиции на банките и формиране на провизии 16. Междубанкови активни операции 17. Собствени дълготрайни активи на търговските банки

4. Обща характеристика на пасивите и на пасивните банкови операции
Обща характеристика на пасивите и на пасивните банкови операции. Структура на пасивите
Какво представляват пасивите?
Пасивите изразяват цялата парична задлъжнялост на банките, в т.ч. и към техните собственици.Те дават представа за източниците за формиране на капитала им.
Набирането на ресурсите, т.е. формирането на ресурсната база включва два вида основни пасивни операции:
а) операции свързани с формирането на собствения капитал и
б) операции, свързани с мобилизирането на чужд капитал
Структурата на пасивите е съотношението на отделните източници на средства им в общата сума на пасива.

5. Собствен капитал и специални изисквания за капиталова адекватност
Собственият капитал на банката се образува от сбора на капитала от първи ред и капитала от втори ред.
Капиталът от първи ред на банката се образува от сбора на нейния базов собствен капитал от първи ред и допълнителен капитал от първи ред. Базовият собствен капитал от първи ред включва емитираните обикновени акции, неразпределената печалба от предходни години и формираните резерви.
Капиталът от втори ред включва сумите, привлечени като подчинен срочен дълг, срочни привилегировани акции с натрупващ се дивидент и подчинени дългово-капиталови (хибридни) инструменти.
Всяка търговска банка трябва да спазва определени отношения на капиталова адекватност. Тези отношения се определят в процент и са между собствения капитал и общия рисков компонент на банката.

6. Собствен капитал и специални изисквания за капиталова адекватност
Собствен капитал и специални изисквания за капиталова адекватност. Капиталови стандарти и методи за тяхното измерване
Капиталовите стандарти произтичат от приети споразумения в Базел. Споразуменията са съответно Базел І, II и ІІІ.
Въвеждането на глобалната регулаторна рамка Базел III в европейското законодателство даде възможност на БНБ да изисква от търговските банки да акумулират допълнителни капиталови буфери:
предпазен капиталов буфер; антицикличен капиталов буфер; буфер за системен риск; буфер за глобална системно значима институция, и буфер за друга системно значима институция.
Какво представляват депозитите?
Те са основния източник на средства. Могат да бъдат класифицирани по следните критерии:
1) според титуляра на депозита – на ФЛ, на финансови и нефинансови институции, републикански и местни бюджети и др.;
2)според вида на депозита – депозити “на виждане” (безсрочни, транзакционни), срочни и спестовни;

7. Текущи, спестовни и срочни депозити
3) според лихвените условия на депозита – нелихвоносни и лихвоносни.
Срочните депозити са най-устойчивият, но и най-скъпият депозитен ресурс за банките.
Депозитите на виждане са най-мобилният, но и относително най- евтиният ресурс за банката, независимо че оставят на изпитание нейната ликвидност.
При формиране на ресурсната база /привлечения капитал/, банките следва да установяват реалната цена на привлечения ресурс, т.е. цената отчитащта ефекта на минималните задължтелни резерви.
където:
Р – реална цена на привлечен ресурс;
i – лихвен процент по привлечения ресурс (номинална цена);
R – процентът на задължителните минимални резерви.

8. Текущи, спестовни и срочни депозити
Заеми от банки и други пасиви
Банките могат да привличат средства и чрез заеми от международния пазар, сключени споразумения за обратно изкупуване (репо операции), рефинансиране от ЦБ, емисия на собствени дългови инструменти, в т.ч. ипотечно базирани ценни книжа, подчинен срочен дълг, дългово/капиталови (хибридни) инструменти и др.
Привлеченият ресурс на банката може да се диференцира и в зависимост от фиксираността на срока. Според този критерий, той се дели на:
- управляеми ресурси
- текущи пасиви.
Към управляемите ресурси се отнасят срочните депозити и междубанковите кредити.
В текущите пасиви се включват остатъците по текущи сметки на клиенти и по кореспондентски сметки на други търговски банки (сметки “лоро”) и други пасиви.

9. Междубанкови пасивни операции Задбалансови пасивни операции
Към междубанковите пасивни операции отнасяме:
Ресконтиране - представлява повторно сконтиране на полица от ТБ при ЦБ. Сконтовите кредити са един от начините за рефинансиране на ТБ.
Реломбард - Политика на БНБ се изразяваше в отпускане на ломбардни кредити, които са краткосрочни, гарантира със залог главно на ЦК, а също така и на злато, конвертируема валута и други. Реломбард – втори ломбарден кредит.
Револвинг – Банката предоставя на клиента възможност многокротно да усвоява и погасява суми до определен кредитен лимит. Револвиращият кредит по правило е краткосрочен и се отпуска за срок не по-дълъг от една година.
Задбалансови пасивни операции - Условните задължения на банка, отразени като задбалансови позиции, в т.ч. издадени гаранции, акцепти, авали и джира по менителници и записи на заповеди и други подобни, при реализацията, на които в нейна полза възниква безусловно вземане.

10. Обща характеристика на активите и на активните банкови операции
Активните операции показват направлението на пасивите, т.е. начините и формите на използване на пасивите с цел формиране на доходи.
Най-общо активите на ТБ се разделят на две групи - финансови и нефинансови. Финансовите активи, дефинирани от МСС са:
а) пари; б) договорно право за получаване на пари и друг финансов актив от друго предприятие; в) договорно право за размяна на финансови инструменти с друго предприятие при потенциално благоприятни условия; г) капиталов инструмент на друго предприятие.
При осъществяване на всяка активна операция банките винаги трябва да държат сметка за релацията “рентабилност-ликвидност”, изискваща, от една страна повишение на рентабилността, а от друга осигуряване на ликвидността им. 10

11. Обща характеристика на активите и на активните банкови операции
По степен на ликвидност, активите могат да бъдат подредени както следва:
- Парични средства в каса и парични еквивалетни;
Вземания от банки и други финансови институции;
Вземания по споразумения за обратно изкупуване на ЦК;
- Ценни книжа;
- Вземания от нефинансови институции и други клиенти.
От гледна точка на рентабилността подреждането на активите е точно обратното на посоченото.
Към нефинансовите активи се отнасят активите за препродажба, инвестициите в асоциирани дружества, дълготрайните материални и нематериални активи и другите активи на банката 11

12. Поддържане на парични наличности, вземания от банки и дълготрайни активи
Парични средства и парични еквиваленти
Паричните средства в каса - банкноти и монети в местна и в чуждестранна валута, са най-ликвидният актив на всяка търговска банка, но заедно с това и най-ниско рентабилният, тъй като те не носят никакъв доход.
Вземания от банки и други финансови институции - това са кредитите и депозитите, които една търговска банка е предоставила на други търговски банки на междубанковия пазар или на финансови институции.
Дълготрайни материални и нематериални активи
Известна част от активите на търговските банки са в дълготрайни нефинансови активи, които биват материални и нематериални дълготрайни активи.
Други активи – положителна репутация, разходи за бъдещи периоди и др

13. Задължителни минимални резерви
Задължителните минимални резерви (ЗМР) бяха въведени в нашата практика през 1990 г. с цел да се ограничи кредитната експанзия на търговските банки. Този инструмент оказва влияние върху паричното предлагане.
Размерът на ЗМР може да се променя и зависи от политиката на ЦБ.
ЗМР образуват ресурс на централната банка за рефинансиране на търговските банки при нужда от ликвидни средства, в това число и при финансови затруднения. Те се съхраняват в повечето страни по безлихвена разплащателна сметка, т. е. за тях централната банка не плаща лихва. 13

14. Банкови кредити и кредитен портфейл: общи условия за кредитиране, видове кредити, технология на кредитния процес, обезпечение и застраховане на кредитите. Портфейл от ценни книжа
Кредит е отпускане от страна на банката на заемател на парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателя се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, като заплати лихва, уговорена с банката.
Според формата на кредита: контокорентен, сконтов, ломбарден, ипотечен, акцептен, рамбурсен и авалов;
Според срока: краткосрочен (до 1г.), средносрочен (от 1 до 5 г.) и дългосрочен (над 5г.);
Според начина на отпускане и погасяване: еднократно погасяван, кредит на изплащане, револвиращ и овърдрафт;
Според наличието на алтернативна (резервна) форма за покриване на вземанията на банката по кредита са обезпечени и необезпечени.
Обезпеченията биват: а) вещни – залог върху движима вещ или върху вземане и ипотека върху недвижим имот б) лични – поръчителство, гаранция, застраховане на кредитен риск. 14

15. Банкови кредити и кредитен портфейл - видове кредити
Основни форми на банков кредит:
Сконтов кредит – кредит предоставян при покупката на полици преди падежа по цена, по-ниска от номиналната стойност;
Ломбарден кредит – кредит срещу залог върху движимо имущество;
Ипотечен кредит – кредит, обезпечен чрез ипотека върху недвижимо имущество и кораби;
Контокорентен кредит – кредит, предоставян по текущата (разплащателната) сметка на клиента;
Акцептен кредит – индиректен кредит, изразяващ се в приемане (акцептиране) от ТБ на менителница, теглена срещу нея от неин клиент;
Рамбурсен кредит – разновидност на акцептния кредит, но приложим в рамките на процедурата по плащане чрез документарен акредитив;
Авалов кредит – индиректен кредит, изразяващ се в поемане на поръчителство (авал) по полицата от ТБ. 15

16. Специфични форми на кредит
Банкови кредити и кредитен портфейл – видове кредити. Портфейл от ценни книжа
Специфични форми на кредит
Факторинг – покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги и поемане на риска от ТБ по събирането на тези вземания;
Форфетиране – сделка по придобиване на права по средносрочни вземания;
Лизинг – сделка, по силата на която лизингодателят се задължава да предостави за ползване на вещ срещу възнаграждение.
Операции с ценни книжа - Това са втората по важност група активи, след кредитите.
Част от ЦК които държат ТБ в портфейла си представляват така наречния вторичен ликвиден резерв. Това са нискорискови ЦК с много добре развит вторичен пазар. Останалите ЦК в инвестиционния портфейл на банката са държани поради два мотива – доходност и данъчни преференции. 16

17. Портфейл от ценни книжа. Сделки с ценни книжа
Валутни операции
В тази група активни операции се включват сделки за покупка или продажба на чуждестранна валута от името и за сметка на банката или по нареждане на нейни клиенти.
Валутен арбитраж – валутна сделка, целяща извличане на печалба от разликата в курса на дадена валута на пазарите в различни страни по едно и също време.
Валутните сделки (както и сделките с ЦК) биват:
а) касови - "спот", сделки с незабавна доставка, т.е. не повече от 2 работни дни при сделки с чуждестранна валута, респ. 5 работни дни при сделки с ЦК;
б) срочни – сделки които се сключват за по-дълъг период;
в) Форуърд е сделка, при която страните се договарят едната да продаде, а другата да купи на определена дата в бъдеще или в рамките на определен бъдещ период уговорено предварително количество от установен актив по уговорени в момента на сключването на сделката цени и условия за изпълнение. 17

18. Портфейл от ценни книжа. Сделки с ценни книжа
г) Фючърс е безусловно споразумение, сключено на специализирана борса, за покупка, респективно продажба, на стандартно количество от определен актив на определена дата в бъдеще по предварително съгласувана между страните цена.
д) Опцията е право (не задължение) за покупка или продажба на определен актив по предварително установена цена на определена дата в бъдеще (европейски вид опция) или до настъпване на определена бъдеща дата (американски вид опция).
Регулиране на валутния риск – изисква следене на позициите на банката в чуждестранна валута.
Доверителни операции - при тях ТБ действа от името и за сметка на клиента срещу оперделено възнаграждение.
Най-широко използвани измерители на рентабилността на ТБ са възвръщаемост на активите (ROA) и възвръщаемостта на СК (ROE) 18

19. Кредитен риск. Оценка на рисковите експозиции на банките и формиране на провизии. Междубанкови активни операции
Кредитният риск се приема като вероятност кредитополучателят да не изпълни или да се окаже в невъзможност да изпълни поетите в договора за кредит задължения.
За да се предпазят от кредитен риск търговските банки изискват подробен финансов анализ на фирмата и през периода на ползване на кредита.
Широко използван метод за защита от неизпълнение на задълженията по договора за кредит е застраховането на кредитите, което означава, че кредитния риск се прехвърля върху застрахователя. Друг метод, чрез който банките си гарантират връщането на кредита е изискването на такова по размер обезпечение, което да покрива размера на главницата и лихвите.
Разходи за бъдещи периоди - предплатените от банките услуги се осчетоводяват в тази позиция.
Други активи - тази позиция заема значителен дял особено в сборния баланс на търговските банки. Тя изразява разликите във валутния курс в резултат на обезценяването на лева 2