1. За любовта Забравихме за любовта.
Сърдити и намръщени обърнахме й гръб.
Към нови хоризонти тръгнахме
с надежда да открием жадувания пристан.
А той се губеше безмилостно от взора на очите ни
и само безпокойството обгръщаше душите ни
в отчаяното търсене.
Вървяхме без посока към нашата химера.
Зад нас оставаха пропуснатите залези,
умора синкава и празнота.
Безпорядъкът в подялбата на устни и сърца оставаше. д

2. Премрежваше се взорът към красивото. В препускането безразборно, д
Премрежваше се взорът към красивото.
В препускането безразборно,
в догонване на любовта се спряхме,
безсилни да я хванем.

3. Зад нас ТЯ гледаше ни със усмивка от къщата на нашите мечти,
събудена от огъня на топлата камина.
Събра подхвърлените ни сърца,
притисна ги със длани топли
и запечата мъжката ти нежност
и безумната ми лудост
в сърцето си с ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ. д

4. Попита ме: “Къде излитат нашите души,
когато думите от теб и мен задъхано преплитат се?”
Ето пълнолунието
поглъща ги
и с целувка запечатва върху слетите души “безвремието”.
Тъгата ми по теб пулсира в лунната прегръдка –
безмълвен стон и вопъл в тъмнина и пълнолуние.
Когато ти и само ти прозираше копнежа ми
по теб.
От твоите ръце кристална сфера взех,
поела думите и нашите души
преплетени във месеца “любов”. д д

5. Ще минат пролети, лета и зими. И есени ще минат.
Като въздишки в сънища несбъднати.
А нашата любов със сбъднатите сънища през май ще мине ли? д

6. Понесена от златните води на нашата река – “Надежда”
ще доплува до бряг – бленуван и желан.
Тя никога не ще пресъхне – през пролети, лета и есени, и зими.
Водите й ще носят сбъднатите ни мечти и жажда за обичане.
През времето - напред – безспирно, безметежно
се носи любовта –
огненото кълбо на живота. д

7. Skype: kiasinta1
2010 г.
Катерина Пройчева