1. Доц. Д-р Невяна Фесчиева МУ Варна
Научните изследвания в областта на Общественото здравеопазване в България – проблеми и перспективи
Доц. Д-р Невяна Фесчиева
МУ Варна

2. “Общественото здравеопазване е наука и изкуство за предотвратяване на заболяванията, удължаване на живота и промоция на здравето чрез организираните усилия на обществото.” Winslow (1920)

3. Основни задачи на Общественото здравеопазване
Оценка –и мониториране на здравето на отделни групи и населението като цяло...
Формулиране на политика – в сътрудничество с обществото и местните власти, с цел успешно решаване на идентифицираните проблеми.
Осигуряване – на достъп до адекватни и ефективни грижи за цялото население, включващи промоция на здраве и дейности за профилактика на заболяванията както и оценка на ефективността на грижите.
Институт по медицина (1988)

4. Цикъла на здравната политика
Безусловна необходимост от научни изследвания във всеки цикъл на здравната политика

5. България – страна в дълбок социално-икономически преход в условия на естествен експеримент, даде уникален шанс на научните изследвания (НИ) в Общественото Здравеопазване:

6. Да се направи оценка на промените в здравното състояние на цялата популация и отделни нейни групи;
Да се оцени влиянието на детерминантите на здравето върху здравните индикатори на популационно и индивидуално ниво;
Как се конкурират по влияние социално икономическите фактори и индивидуалното здравно поведение – кои са лимитиращи/потенциращи условия?
Кои здравни индикатори са най-чувствителни на социално икономически промени, при кои групи и в каква степен?
Какви предиктори на влошено/подобрено здраве могат да бъдат разкрити и какво място да заемат в развитието на националната политика?
Кои са здравните неравенства в съвременното общество (град/село; социални позиции; регионалност; етнически малцинства; вид заетост и т.н.)?

7. Как отговориха българските изследователи на предизвикатеството: “Здраве в преход”?

8. По тематика
Очаквания: Да бъде обвързана с приоритетите на здравето на нацията, здравната политика и потребностите на практиката.
Реалност: Големият поток НИ към:
- здравната реформа - потребности, параметри, мениджмънт на здравната система, на лечебните заведения
- Проблеми на обучението по ОЗ, както и на медицински специалисти,
Рискови фактори за социално значими заболявания (ССЗ), СИНДИ;
Икономически проблеми на здравеопазването

9. Силно превалиране на тематика по управление на здравната служба над проучванията на здравни индикатори и здравни детерминанти

10. Липсват мащабни проучвания, които да отговорят на здравните предизвикателства на прехода (изкл. изследователската част на СINDI)
Малко са проучванията, които успяват да “хванат” момента.
Примери: Нискотегловни новородени; затлъстяване при ученици; смъртност сред селските жители, социално-здравни неравенства, др.

12. Нискотегловност и началото на социално-икономическия преход:
Първо повишаване в периода г.
Промяна на репродуктивния модел: “отложени раждания в по-високите социални и образователни групи; увеличаване на ранната раждаемост”
Ниското образование става предиктор на бедност и/или недостатъчно добри условия на живот в бъдеще.

13. Методическите подходи – гарантират ли адекватен отговор на проблемите на прехода?
Слабости:
- Липсващи или неясни хипотези
- Ограничено използване на по-задълбочени статистически анализи.
Предимно дескриптивен характер на проучванията
Пренебрегване на епидемиологичните проучвания
Недостатъчни проучвания от типа разход-полза

14. Причини:
- Липса или неадекватно финансиране на изследователската работа в ОЗ, което води до стеснение на обектите, подходите и приложените методи;
- Понижено внимание към методологичните аспекти на изследванията.

15. Изследователски потенциал
Къде са изследователите?
- в центрове, факултети, катедри по
ОЗ/Социална медицина?
- в клиники/катедри в медицинските ВУЗ
- в институти и центрове на БАН
- в частни ВУЗ

16. Подготовката за НИ
Специализации в чужбина, участие в международни семинари, издания, членство в международни организации и мрежи. Роля на международните проекти.
Връзки и сътрудничество между изследователите/институциите в България;
наличие на общи изследователски проекти;
Кандидатстване за финансиране пред външни организации. Увеличаване на капацитета?
Кой оценява НИ?

17. Трудности и бариери Минимално/липсващо финансиране
Претовареност с учебна работа във факултети и катедри
Предимно количествена оценка на изследователската работа в първичните звена
Изоставане в подготовката в областта на епидемиологията

18. Къде се публикува научната продукция по ОЗ
Увеличен брой български списания и възможности за публикация
В международни списания – малък брой публикации (90% в колаборация с международни специалисти); 20 публикации за 15 год. във водещи международни списания.
В книги-материали от конференции и конгреси (доста участия и в чужбина)

19. Честота на публикации 1991-2001
Източник: Dr John Powles, Oктомври, 2006

20. Посоки за преодоляване на проблемите
Укрепване на връзките между изследователи и изследователски институции в РБ.
Обединяване около приоритетите очертани от новата здравна стратегия
Засилване интереса на политиците към доказателствена база за взимане на решения
Създаване на мрежи – изследване, проекти за практическо решаване на проеблеми, проекти в ОЗ.

21. По -добро финансиране кандидатстване пред международни институции;
Участие пред национални фондове;
Ролята на МЗ и МОН;
Преодоляване затвореността на отделните факултети и катедри и отношението вътре в самите университети към проблемите на ОЗ;

22. Разширяване на капацитета
на изследователите:
- обучение - акцент към епидемиология и статистика,
- Стимулиране и развитие на обучените по международни проекти кадри
- Повишаване потенциала за разработване на проекти.
Повишаване на стандартите (вкл. и на списанията); ефективна научна критика.

23. “ Научно изследване означава систематичен подход, включващ планиране, тестване и оценка с цел формиране на нови и обогатяване на съществуващите знания."
CDC October 4, 1999
Guidelines for Public Health Research

24. Можем ли? ДА!
УСПЕХИ!!!