Измененията в Административнопроцесуалния кодекс

Измененията в Административнопроцесуалния кодекс
Производство по издаване на административни актове - За започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Чл. 26, ал.2 АПК Съобщаването за започване на производството се извършва по реда на чл. 18а. - Ако в специален закон не е предвидено друго, искането за издаване на индивидуален административен акт (ИАА) се подава от заявителя. Чл.29 АПК Заявителят избира формата и начина на заявяване. Организациите подават искането си писмено Физическото лице устно или писмено

Задължителни елементи на искането : а) според заявителя –гражданин или организация б) предвидени в специален закон в) писмено - изискване за предоставяне на електронен адрес, мобилен или стационарен телефонен номер , а когато заявителят е гражданин – освен горната информация, може да предостави информация за наличие на персонален профил, ако разполага с такъв Длъжностното лице е задължено по чл. 29, ал. 3 АПК да удостовери че е приело искането, чрез писмено отбелязване внасянето му. Администрацията има задължение да спази формата, предвидена в чл. 29, ал. 5 АПК, за искания, които са внесени устно, трябва да бъде съставен протокол. Искането може да бъде подадено и по пощата, и извън работното време на органа.

Измененията в Административнопроцесуалния кодекс По чл. 34 АПК в производството по издаване на ИАА органът има задължение да предостави на страните възможност да се запознаят с доказателствата по административната преписка, да правят бележки, копия за тяхна сметка, вкл. и след и след приключването с издаване на ИАА, съгласно Закона за Националния архивен фонд. Събиране на доказателствата по чл. 36, нови ал. 4 – ал. 8 АПК: - доказателствата се събират служебно от административния орган, освен предвидените в този кодекс или закон специални случаи (принцип на комплексно административно обслужване – чл. 13а) - административният орган не може да изисква информация или документи , които са налични в съответната администрация - задължение за служебно събиране на свидетелство за съдимост, за съответните удостоверения

- задължението за изпращане на документ по чл. 36, ал. 7 се изпълнява не по – късно от 7 дни. - предвиден е електронен обмен на документи по чл. 18а, а при техническа невъзможност чрез лицензиран пощенски оператор или по друг обичаен или подходящ начин. Редът за предоставяне на документи по електронен път между административните органи е регламентиран в чл. 39 – чл. 42 от Закона за електронните съобщения. Ако органът реши преписката без необходимите доказателства или не се съобрази с тях, ще е налице нарушение на чл. 35 АПК. Зачитане тайната на страните и на другите участници в производството по чл. 38 АПК. С отмяната на чл. 42 АПК отпадна задължението по искане на страната, органът да й издаде съответното удостоверение. Не би следвало да отказва издаване, ако не е изпълнил задължението си за своевременно събиране на доказателства по искането за издаване на ИАА.

Срокове за издаване на ИАА – чл. 57 АПК Сроковете имат важно значение, тъй като срокът за произнасяне на административния орган , е относим към правилното определяне на срока за обжалване при мълчаливия отказ. Изменения в чл. 57, ал. 4 – произнасяне, но не по – късно от 7 дни съобразно доказателствата, представени заедно с искането, намират се при друг орган или случаят следва да се реши на основата на общоизвестни, служебни известни факти, законови презумици. Наличната информация при другия орган се предоставя в 3 дневен срок, който тече от поискването. В този случай органът се произнася от датата на получаване на информацията. Уведомяването за акта по ЗЕС – незабавно. Старата редакция до изменението на АПК, ДВ бр. 77 от 2018 г. предвиждаше, че когато е необходимо да се “съберат доказателства за съществени обстоятелства”…., срокът за издаване на ИАА е до един

месец от започване на производството. Новата редакция на чл. 57, ал. 5 - употребява се изразът “извън случаите на ал. 4”- внася яснота, не се касае за субективна преценка на административния орган. Ако информацията е при друг орган – срокът за произнасяне 7 или едномесечен, ще бъде? Задължение на органа за уведомяване на страната за удължаване на срока по чл. 57, ал. 8, не и в хипотезата на чл. 57, ал. 9 при комплексното административно обслужване.В последната хипотеза срокът е 3 дневен за осъществяване на комплексно административно обслужване.

Нови моменти в чл. 60 АПК – допускане на предварително изпълнение на ИАА от органа - изрично разписано в чл. 60, ал. 2 задължение за мотивиране на разпореждането. Обосновава се с обстоятелството, че представлява изключение от правилото на чл. 90, ал. 1 и чл. 166 , ал. 1 АПК. Необжалваемост – чл.64 АПК, - административнопроизводствени волеизявления, действия или бездействия на административния орган ( старата редакция на чл. 64 предвиждаше само административнопроизводствените действия)

Мълчалив отказ и мълчаливо съгласие – чл. 58 АПК – съчетание на фикция и на оборима презумпция До изменението – непроизнасянето в срок се смяташе за мълчаливо съгласие в случаите и при условията предвидени в специални закони. След изменението - чл. 58, ал. 4 АПК : - да се издаде акт със съдържание поискано от заявителя - мълчаливото съгласие е ИАА - не може да се създават задължения и да се засягат права и законни интереси на граждани и организации, различни от заявителя. -съдържанието на мълчаливото съгласие се установява като идентично със съдържанието на подаденото искане и се посочва в декларация до органа(ако заявлението е достатъчно ясно и конкретно по съдържание, мотиви на законопроекта).

- условията и редът за удостоверяване и оспорване на мълчаливото съгласие се уреждат в специални закони – гъвкав подход на законодателя Според мотивите на законопроекта с него се цели улесняване на законодателя при въвеждането на този институт в специалните закони, създава предпоставка за постепенен преход от презумпция за мълчалив отказ към презумпция за мълчаливо съгласие. чл. 84, ал.2 АПК С оглед своето систематично място, нормата се намира в Глава шеста “Оспорване на административните актове по административен ред.” След измененията се предвиди оспорване по този ред само на мълчаливия отказ, отпадна хипотезата на оспорване на мълчаливото съгласие, критерии по чл. 120, ал. 2 от Конституцията и преценката за правото на оспорване и уредба в специалния закон.

Относно общите административни актове – изменение в чл. 68 АПК Право на достъп на заинтересованите лица и техните организации до цялата информация в преписката по издаване на общ административен акт, по всяко време на производството, вкл. и след приключването му с издаване на акта съгласно Закона за националния архивен фонд. Правото е на страните в производството по издаване на акта, реализира се по реда на АПК, накърняването на това право е нарушение на административнопроизводствените правила. Трети лица имат право на достъп по реда на ЗДОИ. Производство по оспорване на акта по административен ред чл. 97, ал. 1 АПК – когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите на това решение се смятат за част от мотивите на административния акт. Приложение намира и Тълкувателно решение №16 от г. на ОС на ГКВС. Компетентният орган има задължение за незабавно уведомяване на жалбоподателя за датата на получаване на преписката.

Представителство чл. 18 АПК - въведе се изрична регламентация на начина на представителство на неперсонифицираното дружество за целите на АПК. Изрично са приравнени на юридически лица по чл. 2, ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане и чл. 9, ал. 2 ДОПК. Законовата фикция по ДОПК е ограничена само до установяване на данъчни задължения. Според новата редакция на чл. 18 неперсонифицираните организации се представляват от определено от членовете на организацията лице. Редакцията на чл.18, ал.1 АПК в тази си част е различна от Гражданския процесуален кодекс. Това е логично, защото според трайната практика на Върховния касационен съд неперсонифицираните дружества по чл ЗЗД не са правосубектни лица, не участват в производството по граждански дела. Като страни по ГПК се конституират съдружниците в такова дружество. Неперсонифицираните дружества с оглед нормата на пар. 1, т. 2 АПК могат да са адресат на административния акт.

Измененията в Административнопроцесуалния кодекс Съобщенията по АПК, нови моменти при връчването, съобщаването, призоваването. Цел - да се създадат нормативни предпоставки за използване на електронните документи, обмен на такива документи от една страна в рамките на административното производство, а от друга страна в производството по съдебно оспорване на актовете. Систематично място на новата разпоредба на чл. 18а АПК - Дял първи, “Общи положения”. Текстът е в сила от г. Досега (до изменението на АПК, ДВ, бр. 77 от 2018 г.) : чл. 137 и чл. 138 АПК, субсидирано приложение на ГПК (чл. 37 – чл. 58), чл. 61 АПК.

Съобщаването по АПК беше устно чрез уведомяване или отправяне на писмено съобщение за съдържанието на акта, чрез изпращане на препис от съдебния акт. чл.18, ал.1 АПК В ал.1 се сочат начините, чрез които субектите сезират органите и организациите: - съобщаване по електронен път по реда на Закона за електронното управление и Закона за съдебната власт. Подават се всички искания, сигнали, предложния, жалби, протести, молби, искове и др. - чрез използване на услуги на лицензиран пощенски оператор, - факс или - по друг начин оповестен на страницата на интернет на органа. Допустимо е устно сезиране само на в административното производство, не и при съдебното оспорване на акта (чл. 29 и чл. 150, ал.1 АПК)

Начини на уведомяване Закон за електронното управление – чл. 20 Лицето сезира съответния орган по определени начини: - потребителски интерфейс - чрез интерфейс за автоматизиран обмен на данни - по други начини за подаване на електронни документи, определени с наредбата по чл. 12, ал. 4 (Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги)

Идентификация, интегритет и авторство по Закона за електронното управление Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2016 г., в сила от г.) Българските граждани и дългосрочно пребиваващите чужденци - получатели на електронни административни услуги и автори на електронните изявления, се идентифицират по ред, определен със закон, освен ако със закон се допуска предоставяне на административна услуга без идентификация. Получателите на електронни административни услуги - юридически лица, се идентифицират чрез уникалния си идентификатор. (2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2016 г., в сила от г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от г.) Гражданите на държава - членка на Европейския съюз, се идентифицират чрез националния си електронен идентификатор в съответствие с акта по чл. 12, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 38 от 2016 г., в сила от г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от г.) Интегритетът и авторството на подадените по електронен път изявления във връзка с електронните административни услуги се установяват чрез електронен подпис при спазване на действащото в тази област законодателство, освен ако със закон е предвидено друго. (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 38 от 2016 г., в сила от г.) Извън случаите по ал. 3 установяването на интегритета и авторството на електронните изявления се урежда с наредбата по чл. 12, ал. 4 за съответния начин на достъп. Извод: проверява се интегритета и авторството чрез ел. подпис, освен ако в закон не е предвидено друго.

(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от г.) При подаване на заявления за електронни административни услуги от физически лица, които са се идентифицирали електронно по реда на Закона за електронната идентификация, електронните изявления могат да се подписват с усъвършенстван електронен подпис. Юридическите лица се идентифицират с код по БУЛСТАТ – пар.1, т.22 от Закона за електронното управление. Изискване към удостоверенията за електронен подпис Чл. 23. За използването на електронни административни услуги удостоверенията за електронен подпис трябва да са издадени с точно посочване на името на автора на електронния подпис, а когато удостоверението съдържа данни за титуляр - и неговото име или наименование.

Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги (Обн. ДВ бр.5 от г., посл. изм. ДВ бр.66 от 2018 г. ) По чл. 20, ал. 2 от Наредбата, заявлението за електронна административна услуга може да се подава през : - публично достъпен потребителски интерфейс, - програмен интерфейс или - по друг начин при наличие на съответна технологична възможност.

чл. 20, ал. 3 от Наредбата за общите изисквания При липса на информационна система за приемане на заявление за определена административна услуга се допуска електронно заявяване чрез попълване на електронен документ с неструктурирано съдържание във формат по посочен вчл.36 от Наредбата и изпращането му на електронната поща на доставчика на административни услуги. Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги – чл. 13, чл. 17, чл. 18 и чл. 18а

Съобщенията по Закона за съдебната власт (ЗСВ) -чл. 360а – чл. 360 т ЗСВ Разпоредбите не съдържат изисквания към лицата, които могат да подадат електронни съобщения. Разпоредбата на чл. 360е, ал.1, т.7 ЗСВ, вменява в правомощие на Пленума на ВСС , да приеме наредба, с която определя електронните адреси, на които да се изпращат електронни съобщения. Според чл.6 от Наредба № 6 от г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма, задължение за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления по електронен път възниква, ако гражданинът или организацията са получили уникален идентификатор , установен със закон. Наредбата не посочва кой е законът. По всяка вероятност това е Законът за електронната идентификация – за физическите лица чл чл. 28, а за юридическите съобразно код БУЛСТАТ.

Нормата на чл.26 ал.1 от Наредба №6 на Пленума на ВСС предвижда, че подаването на електронни документи, свързани с извършване на процесуални и удостоверителни изявления, в електронна форма, се осъществява чрез Единния портал за електронно правосъдие през личния потребителски профил на заявителя. В чл. 27, ал.1 от същата Наредба – по изключение се допуска подаване на електронни документи чрез електронната поща. Не са посочени какви са изключенията. По Наредбата се изисква квалифициран електронен подпис при комуникация чрез Единния портал за електронно правосъдие. Понятието е същото като по чл. 12 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. При комуникация с административния орган по чл. 22 ЗЕУ е достатъчен само електронен подпис, а ако лицето е електронно идентифицирано – усъвършенстван подпис.

Измененията в Административнопроцесуалния кодекс Според чл. 360ж и чл. 360м ЗСВ органите на съдебната власт следва да въведат в информационната система всички изявления и актове,документи и книжа, чрез снемане на електронен образ, да организират електронния обмен с административните органи по реда на ЗЕУ. Нормите на чл.360ж и чл.360м са в сила от г. (пар. 229, т.4 ЗСВ). чл.18а, ал.2 АПК – създава задължение на органите и организациите, вкл. и на органите на съдебната власт да осигурят техническа възможност за регламентирания в ал.1 начин за сезиране по електронен път. Нормата на чл.1 АПК не визира като предмет на кодекса дейности на административния орган по постигане на определени технически способности. Подобно задължение като това на чл.18а, ал.2 АПК съществуваше в чл.7 от Указ № 2472 за административноправното обслужване на населението, отм. през г.

чл.18а, ал.3 АПК - когато жалбата или протестът се подават по електронен път чрез органа, издал оспорвания акт, те се подават по реда на Закона за електронното управление - органът има задължение в тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица да изпати на съда жалбата или протеста заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта, като уведомява подателя за това (виж чл.152, ал.2 АПК). - ако органът не изпълни задължението си, копие от жалбата или протеста могат да се подадат до съда по електронен път по реда на Закона за съдебната власт, като съдът изисква преписката служебно от органа, издал акта. - задължение на органите на съдебната власт да въвеждат изявленията в ел. сисистема по чл. 360ж, ал.1 ЗСВ.

чл.18а, ал.4 АПК Заявителят или жалбоподателят, както и всички заинтересовани граждани, които са привлечени или встъпили като страни, за призоваване и получаване на документи и съобщения, свързани със започнало производство, могат да предоставят на административния орган или на съда, ако разполагат с такива: 1. информация за наличие на персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление, или 2. електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване, или

3. мобилен или стационарен телефонен номер, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване или в случай че изтеглянето не е технически възможно, да позволява изпращане от получателя на обратно кратко текстово съобщение, потвърждаващо получаването на съобщението, или 4. факс. Това са средствата, които според текста на нормата на чл. 18а, ал. 4 АПК законодателят намира за възможни при комуникацията с административните органи и органите на съдебната власт. “заявител или жалбоподател” – има се предвид физическите лица, за юридическите лица в Закона за регистър БУЛСТАТ има изискване за предоставяне на определена информация при идентификация, както и за неперсонифицираните организации – напр. чл. 3, чл. 7, ал. 1, т. 8 от Закона за регистър БУЛСТАТ.

чл. 18а, ал. 5 АПК Вменява задължение на административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите по смисъла на пар. 1, т.2 АПК и адвокатите, участници в производствата, задължително посочват електронен адрес съгласно Закона за електронното управление в производствата пред административен орган или електронен адрес съгласно Закона за съдебната власт в производствата пред съд за призоваване и получаване на документи и съобщения.

Всеки адвокат, който сезира административния орган или съда, следва задължително да посочи и електронен адрес. АПК не предвижда санкции за неизпълнение на това задължение, би следвало да е нередовност на жалбата, но няма такава разпоредба в АПК. Организациите по пар.1, т.2 АПК имат задължение за предоставяне на електронен адрес - чл. 29, ал. 2, чл.85, ал.1, т.3, чл.150, ал. 1, т. 4 АПК. Съгласие за получаване на съобщения и документи в електронен вид по чл.32 от Наредба № 6 , ще важи само за физическите лица, които не са представлявани от адвокат. чл. 18а, ал. 6 АПК – няма нормативно съдържание, вменява задължение на административните органи да предоставят вътрешни електронни услуги по чл.40 ЗЕУ

чл.18а, ал.7 АПК Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане на административния орган или съда, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага към преписката или делото и на адресата се съобщава, че може да получи документите или книжата в 7- дневен срок, след изтичането на който те се смятат за връчени. Нормата наподобява чл.61, ал.2 АПК, но ал.2 е продължение на ал.1 на чл.61 АПК. В нормата се съчетава в едно съобщаването от органа и от съда.Съдържанието на съобщението - какво се съобщава. Дали е устно съобщаване съобщаването по телефона ? Предвиден е срок за получаване на документа или акта 7 - дни, след изтичането на който той се смята за връчен. По – важни срокове и съобщаване : чл. 84, ал. 1, чл. 149, ал. 1, чл. 179, чл. 211, ал. 1, чл. 230 АПК.

В хипотезата на чл. 18а, ал.7 АПК няма да намерят приложение текстовете на чл.37 – чл. 58 АПК, защото няма препращане и административният орган не би могъл да прилага ГПК. В производството по чл. 137, ал. 3 АПК на основание нормата на чл АПК, съдът има право да прилага цитираните текстове на ГПК относно съобщенията. Съобщаването на акта би следвало да се разбира в смисъл на връчване на препис от акта, текстът на чл. 18, ал. 7 АПК не посочва дали се съобщава и съдържанието на документа или на акта. Адресат на съобщението – не е посочено, че това е страна в производството, важно е с оглед редовността на съобщаването

чл.18а, ал.8 АПК Когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал , то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв - на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения: 1. за граждани - по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес - по постоянния адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота; 2. за организации - ако са вписани в нормативно уреден регистър - на вписания в регистъра адрес.

Възниква въпросът - кога индивидуалният административен акт или съдебният акт, връчен по електронен път, се счита за връчен за целите на кодекса, т.с. кога започват да текат сроковете за неговото обжалване?

Връчване на електронни документи по ЗЕУ Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от г.) (1) Получателят на електронната административна услуга е длъжен да посочи електронен адрес за уведомяване съгласно изискванията, определени в наредбата по чл. 12, ал. 4. (2) Връчването на електронните изявления от доставчиците на електронни административни услуги може да се извършва чрез изпращане на съобщение на електронния адрес, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за сигурно връчване или от единния портал по чл. 12, ал. 1. Документите се смятат за връчени с изтеглянето им. (3) Когато получателят не е изтеглил документ в 7-дневен срок от изпращане на съобщението по ал. 2, документът се връчва по ред, определен със закон. (4) Връчването на документи по електронен път се удостоверява с копие от електронния запис за изпращането, съответно изтеглянето, съхранен в информационна система за сигурно връчване или в единния портал по чл. 12, ал. 1. Връчването може да се удостоверява и от доставчик на квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014.

Идентични текстове се съдържат в Наредба №6 издадена от Пленума на ВСС. Според чл.35, ал.1 от Наредбата връчването на електронни изявления, (което би следвало да включва и съдебни актове) се извършва чрез изпращане на съобщение на адреса на електронната поща по чл. 32, ал.5 от Наредбата, съдържащо информация за изтегляне на документа. Изявленията се смятат за връчени по чл.34 от Наредбата с изтегляне от получателя, когато получателят не ги е изтеглил в срок от 5 работни дни, съобщението се връчва по ред определен с приложимия процесуален закон. Какво означава “когато съобщението не може да бъде извършено по реда на ал.1 – ал.6”? Би следвало да означава, че не е използван електронен начин на комуникация или невръчени съобщение по електронен път – чл.26, ал.3 от ЗЕУ, чл. 35, ал.3 от Наредба № 6 .

Връчване на граждани и поредност – настоящ,постоянен адрес, месторабота. Настоящ адрес – чл.94, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, чл. 93, ал.5 от същия закон посочва значението на постоянния адрес като адрес за кореспонденция. За целите на връчването по чл. 18а, ал.8 АПК не е посочено на кой следва да бъде връчено, за да се разбере замисъла на текста ”няма кой да получи съобщението”. Би могло да се приеме, че няма лице на настоящия, респ. на постоянния адрес, което да получи съобщението. Нормата не дава яснота кога ще се счита за валидно връчването по месторабота.

Съобщаване по чл. 18а, ал. 9 АПК (9) Когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. Нормата на чл. 18а, ал. 9 АПК посочва страна в административното и в съдебното производство, по ал. 7 се говори за адресата на съобщението.

Предвижда се връчване чрез уведомление, без да се дава конкретика кога ще се приеме, че страната не може да бъде намерена на адреса. В чл. 47 ГПК е разписано това обстоятелство . Би следвало нормата на чл. 47 ГПК да е приложима и за чл. 18а, ал.9 АПК. Алинея 9 е приложима, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, за разлика от чл. 46, ал. 1 ГПК. Чл. 18а, ал. 10 АПК Нормата е относима само за съобщаване в административното производство. Предвижда, че когато съобщаването не може да се извърши по реда на предходните алинеи, съобщението се извършва по два начина: чрез поставяне на таблото за обявление или в “интернет страницата” на органа. Съобщението се поставя за срок не по – кратък от 7 дни, след този срок съобщението се смята за връчено.

Съобщаването по чл.61 АПК на индивидуален административен акт. Извършва се по реда на чл.18а АПК в тридневен сок от издаването на акта. Изоставен беше реда за съобщаване на акта по чл.61, ал.3 АПК “или се оповестява по друг начин” Съобщенията и съдебното производство Чл. 137, ал.1 АПК -измени се заглавието от “Призоваване” на “Съобщения” Съобщенията се връчват на гражданин на адреса, на който е бил призован за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочил друг адрес - той може да е страна в процеса. Ако гражданинът е предоставилинформация по чл. 18а, ал. 4, то съобщението се връчва по този ред.

Когато гражданинът не е участвал в административното производство или не е предоставил информация по чл.18, ал.4 АПК, съобщенията се връчват по следния начин: - настоящ адрес, а ако липсва - на постоянен адрес Гражданинът може да е жалбоподател – вж. чл. 150, ал.1 , т. 2 АПК или да не е жалбоподател. Ако гражданинът страна в процеса не е предоставил на съда информация по чл.18а, ал.4 АПК, но в хода на административното производство е имал адрес и на него надлежно са били връчвани съобщения, съдът трябва да използва този адрес. Законът не прави разлика в качеството на страната гражданин – чл АПК. Нормата на чл. 150, ал. 1 т. 2 АПК е императивна, не е променяна, но следваше да се съобрази с чл. 18, ал. 4 АПК.

Непредставена информация по чл.18, ал.4 АПК по отношение на страна гражданин, който не е жалбоподател, е неприложима. Поредност на връчване на съобщенията по чл.137 АПК на гражданина: - на адреса, който е посочил -ако не е посочил – на адреса, на който е призован, за последно в административното производство Съобщаване и чл.137, ал.2 АПК – касае съобщаване в съдебно производство - субект -административния орган, органите и организациите, предоставящи обществени услуги, адвокатите. Относими са параграф 1, т.1 АПК, чл.152,чл.3 АПК.

Съобщаване в съдебно производство – организациите по см. на пар. 1, т.2 АПК. пар. 152, ал.2 АПК – адвокатите до шест месеца от обнародване на закона, следва да заявят пред ВСС, обстоятелствата подлежащи на вписване, съгл. 137, ал.2 АПК. Чл.137, ал.3 АПК връчване от общ пълномощник – императивно и задължително изискване

чл.137, ал.4 - връчване на съобщения, извън хипотезите на ал.1 – ал.3.В този случай връчването става по реда на чл. 18а, ал.7 – ал. 9 – Предпоставки, при които са приложими чл.18а, ал.7 – ал.9: - прилага се чл.18, ал.8, т.2 - приложимост на ал. 9 за административен орган и адвокатите, приложимост на ал. 7 , субсидиарно прилагане на ГПК Чл.137, ал. 5 АПК - касае се за връчване на съобщения при неизвестен адрес. Способи: - съобщение на таблото за съобщения -публикуване в “Интернет страница на съда“ - срок не по кратък от седем дни - прилагане на с общението по делото, задължително назначава особен представител.

чл.138 АПК относно връчване на призовки Връчването става по реда на АПК, съдът има задължение да връчи преписи от актове и книжа. Призовките се връчват по реда на чл. 137. На страните, призовани редовно, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшният му ход е бил преграден. Доколкото не е предвидено друго в АПК, съдебните актове или книжата по делото се съобщават на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл.137 АПК.

чл.273а АПК – връчване на съобщения в изпълнителното производство - съобщенията се извършват по реда на чл. 18а. - писмените и подлежащи на съобщаване актове на органа по изпълнението се връчват по реда на чл. 61, ал. 1 и се публикуват на Интернет страницата на органа по изпълнението.

Производство по оспорване на административните актове пред съда Подведомственост - чл. 119, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България -чл.131 АПК двуинстанционност на съдебните производства, освен ако в закон е установено друго Кои дела са административни ? -чл. 128 АПК – на административния съд са подведомствени всички дела по исканията посочени в чл. 128 АПК

чл. 128а АПК Исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно. Исковете се подават пред съответния административен съд. Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване. Изрично се регламентира подсъдност на исковете предадминистративния съд. Противоречива съдебна практика – Определение № 4966/ г. по адм. дело № 3473/2018 г. На ВАС, Определение № / г. по адм.дело № 9234/2017 г. на ВАС, Решение № 2458/ г. по адм.дело № 428/2016 г. На ВАС и др.

Решение № от г. постановено по адм. дело № 4426/2015 г. На ВАС : «Нищожността на съдебните решения е касационно основание по чл. 209, т. 1 АПК, което е включено в служебната проверка при касационното обжалване съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, затова произнасянето на касационната инстанция решава със сила на пресъдено нещо и въпроса за валидността на решението, без значение дали в мотивите на касационното решение този въпрос е изрично обсъден. Изчерпването на инстанционната проверка преклудира правото нищожността на съдебния акт да бъде предявена чрез иск по чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК».

Изменения в родовата подсъдност – чл. 132 АПК ал принцип: всички дела са подсъдни като първа инстанция на административните съдилища ал регламентира родовата подсъдност по (т. 1 – т. 4 ) и функционалната подсъдност (т. 5 – т. 7) свързана с разпределението на делата между различните по степен съдилища На Върховния административен съд са подсъдни: 1. оспорванията срещу подзаконовите нормативни актове, освен тези на общинските съвети; 2. оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър- председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд;

3. оспорванията срещу решения на Висшия съдебен съвет; 4. оспорванията срещу актове на органите на Българската народна банка; 5. касационни жалби и протести срещу първоинстанционни съдебни решения; 6. частни жалби срещу определения и разпореждания; 7. молби за отменяне на влезли в сила съдебни актове по административни дела; 8. оспорванията срещу други актове, посочени в закон.

Решение № 8 от г. на Конституционния съд по конституционно дело № 13 от 2017 г. “Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предл. първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените му функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление”. Нормата на чл. 125, ал.2 от Конституцията има предвид само актовете, чрез които органите осъществяват държавна власт, в останалите случаи техните актове не попадат в хипотезата на чл. 132, ал. 2 АПК.

чл.132, ал.2 АПК – издаване на актове, когато органът е делегирал правомощията си. Тълкувателно решение №4 от г. на Върховен административен съд по тълкувателно дело № ТР - 4/2002 г. Изменения в местната подсъдност чл.133 АПК – разпределя между еднаквите по степен административни съдилища, родово подсъдните им първоинстанционни дела. Възприе се нов принцип - териториалната връзка на делото с адм. съд: адресатът на акта/постоянният адрес или седалище на адресата на акта.

Седалище на административния орган – различно от това на търговеца (чл.12 от Търговския закон), подлежи на установяване . Възприе се разбиране, че субектът, по отношение на когото ще се определи териториалната връзка на делото със съда, е адресатът на акта. Принципът : По АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд - град София. Становище : Адресатът е елемент от диспозитива на ИАА, а в диспозитива не се посочва, с него се нарежда (Янкулова.С., Николова.Т., Промените в Административнопроцесуалния кодекс 2018,София 2018 г., ИК “Труд и право”, с.177 ).

чл.133, ал.1 АПК - водещо за определяне подсъдността е адресатът на акта. Това е жалбоподателят, но би могло да бъде и заинтересована страна по чл.153, ал.1 АПК. чл. 133, ал. 1 АПК - местно подсъдният административен съд се определя по постоянния адрес или седалището на адресата на акта. -седалище на юридическото лице -регистрация на неперсонифицираните дружества в регистър БУЛСТАТ -физически лица – по постоянен адрес, така е и в чл. 105 ГПК. Общата местна подсъдност се определя по постоянния адрес – чл. 93, ал. 5 от Закона за гражданската регистрация.

В АПК не се съдържат изисквания за посочване на постоянен адрес на заявителя по чл. 29, ал. 2, нито по чл. 18а, ал. 4, респ. чл. 150 АПК. Поставя се въпросът как жалбоподателят, който не е адресат на акта, ще узнае постоянния адрес на адресата на акта – гражданин, за да може да подаде жалбата си пред местно компетентния административен съд по постоянния адрес на адресата на акта ? Възможна хипотеза: Административният орган, чрез който се подава жалбата до съда, да я изпрати на компетентния съд, след като направи справка за постоянния адрес на адресата на акта (чл.106, ал.1, т. 2 от Закона за гражданската регистрация).

Закон за гражданската регистрация чл (1) Данните от ЕСГРАОН се предоставят на: 1. българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси; 2. (доп. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) държавни органи и институции съобразно законоустановените им правомощия; 3. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) български и чуждестранни юридически лица - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Предоставянето на данни от ЕСГРАОН на чуждестранни официални представителства в Република България се извършва чрез Министерството на външните работи съобразно ратифицираните от българската държава двустранни и многостранни международни договори и с разрешение на Комисията за защита на личните данни. (3) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от г.) Длъжностните лица от общинските администрации, изпълняващи дейности по гражданската регистрация, както и консулските длъжностни лица в чужбина имат право на безвъзмезден достъп до данните в електронните регистри на национално ниво.

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от г., отм. - ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от г.) За предоставяне на достъп, обмен на данни или извършване на справки въз основа на регистрите се събират такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет, или безвъзмездно, когато това е установено със закон или друг нормативен акт. Чл (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от г.) Отказът за предоставяне на данни от ЕСГРАОН може да се обжалва по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.

Измененията в Административнопроцесуалния кадекс
Друг възможен вариант е оспорващият гражданин или организация да сезира, който и да е административен съд и последният служебно ще изиска справка за настоящ и постоянен адрес на адресата на акта. Ако съдът прецени, че спорът не му е местно подсъден, той ще прекрати производството пред себе си и ще изпрати делото на компетентния съд (чл.134 АПК). чл. 133, ал. 2 АПК – изключение от правилото. Ако жалбоподателят не е адресат на акта, той трябва : -да установи постоянните адреси на всички адресати на ИАА, че те са различни, попадат ли те в един съдебен район и има ли органът териториална структура, в рамките на съдебния район, където са постоянните адреси на страната. Когато адресатите на ИАА са повече от един и са с различен постоянен адрес или седалище, адм. орган няма териториална структура, делата са подсъдни на административния съд по седалище на органа. .

(3) Делата по оспорване на общи административни актове се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения акт. (4) Делата по ал се разглеждат от Административния съд - град София, когато седалището на органа, издал оспорения административен акт, е в чужбина. (5) Исковете за обезщетения се предявяват пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя и когато са съединени с оспорване по ал (6) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от г.) Когато компетентният съд не може да разгледа делото, Върховният административен съд постановява изпращането му в равен по степен съседен административен съд.

Промени в производствата по оспорване на административните актове – процедура и правомощия на съда чл.142 а АПК Протоколът от открито съдебно заседание се публикува на Интернет страницата на съда в 14-дневен срок от заседанието. Значение на протокола – удостоверява извършването и съществуването на извършените от съда и страните процесуални действия. Изготвяне на решението в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило делото -писмени защити с оглед правилото на чл. 149, ал.3 ГПК Съществуват закони -напр. ЗУСЕСИФ , ЗЧРБ, които предвиждат кратки срокове за разглеждане на делото

чл.156 АПК При всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. (2) За оттегляне на акта след първото по делото заседание е необходимо съгласие и от оспорващия. (3) Оттегленият акт може да бъде издаден повторно само при нови обстоятелства. (4) Когато с оспорването е съединен и иск за обезщетение, производството по него продължава. АПК не дефинира понятието заинтересована страна. Преобладава становище в съдебната практика, че това е страната, за която административният акт е благоприятен.

Без съгласие на заинтересованите страни, органът няма да оттегли своя акт. Образуване и насрочване на делото чл. 157АПК В разпоредбата посветена на образуване и насрочване на делото, в ал.1 се добави и председателят на отделение във ВАС, «Председателят на съда, негов заместник или председателят на отделението образуват административното дело, което се предава на съдия-докладчик. Съдията-докладчик, съответно председателят на отделение във Върховния административен съд, насрочва делото в срок не по-дълъг от два месеца от постъпването на жалбата в съда. Този срок не тече за периода на съдебната ваканция, освен когато в този кодекс или специален закон са предвидени по-кратки срокове».

Чл. 158 АПК (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от г.) Когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151, съдията- докладчик, съответно председателят на отделение във Върховния административен съд, ги оставя без движение, като изпраща на оспорващия съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок. (2) Когато адресите на оспорващия и на неговия представител не са посочени, съобщението по ал. 1 се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на 7 дни. (3) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от г.) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, жалбата или протестът се оставя без разглеждане с разпореждане на съдията-докладчик, съответно председателят на отделение във Върховния административен съд. Когато нередовностите се открият в течение на производството, съдът прекратява делото. (4) Поправеното оспорване се смята за редовно от деня на неговото подаване.

Нов момент е, че освен съдия – докладчикът и председателят на отделение във Върховния административен съд извършва проверка за редовността на жалбата, т. с. за съответствието й с изискванията на чл. 150, ал.1 и чл.151 АПК. Ново задължение на председателя на отделението – освен да администрира делата в отделението. Подобни задължения има и в касационното производство – чл. 213 АПК. Преценката на председателя на отделението за редовността на жалбата не е задължителна за съда. Съдът е длъжен да следи за редовността по всяко време на процеса. Заплащане на държавните такси - чл. 4 , б.“а“ от Закона за държавните такси, чл. 129, ал.6 ГПК и чл. 6 от Закона за държавните такси.

Предмет на съдебна проверка Чл. 168 АПК -чл. 168, ал. 4 АПК Съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи е когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Нарушението може да се разглежда и като своеобразно нарушаване на правото на изслушване (чл.34, ал.3 АПК)

Няма дефиниция на порока „съществено нарушение на административнопроизводствените правила“ по смисъла на чл. 146, т.3 АПК. Според проф. К. Лазаров „нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато – ако не беше допуснато – би могло да се стигне до друго решение на поставения пред административния орган въпрос“. Според проф. Е.Къндева свързва нарушенията на административнопроизводствените правила с нарушение на установения от закона ред при издаване на съответните актове.

чл.158, ал.5 АПК Когато съдът установи наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5. Съдът връща преписката в този случай на органа само тогава, когато производството е започнало по негова инициатива. Ако адм. производство е започнало по инициатива на административния орган съдът когато отмени акта вкл. и в хипотезата на чл.146, т.3 АПК никога не връща преписката на органа, защото така ще влоши състоянието на страната.

чл.170, ал.3 АПК Съдът е длъжен да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест. Изрично се установи задължение на първоинстанционния съд. Неизпълнението на това му задължение е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и основание за отмяна на решението. Чл.174 АПК Когато задължи органа да издаде административен акт или документ, съдът определя и срок за това. При мълчалив отказ на административния орган препис от съдебното решение се изпраща на компетентните органи по чл. 307. Цел на нормата е да бъде ефективно средство за навременно изпълнение на задълженията на адм. Органи.

176 АПК Постановяване на допълнително решение Въведе се изрично задължение на съда да съобщи на страната за исканото допълнение Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указания за представяне на отговор в 7-дневен срок. Искането се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед обстоятелствата по спора. Съдът постановява допълнително решение, което подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение. Допълва се съдебния акт по искане на страните или служебно от съда

Промени в производството по оспорване на общ административен акт -чл. 181 АПК “съобщение за оспорването” чл.181, ал.4 - Влязлото в сила определение за спиране на действието или на изпълнението на общия административен акт се обнародва в "Държавен вестник". чл.182а АПК – състав на съда «съдът разглежда делото в състав от трима съдии».

За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове. Заличиха се думите с «с изключение на чл.155».Изменението се налагаше с оглед обстоятелствата, че оттеглянето или отказът касаят само страната, която го е направила.Присъединилата се към оспорването страна, не е обвързана от оттеглянето или отказа. Промени в производството по оспорване на подзаконови нормативни актове Изменение на чл. 191 АПК Подзаконовите нормативни актове се оспорват пред съответния съд, който разглежда делото в състав от трима съдии.

Съответният съд се определя съобразно чл. 132 АПК чл. 192а АПК (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от г.) Компетентността на органа за издаване на подзаконовия нормативен акт се преценява към момента на издаването му. Съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение.

КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО Нови моменти Необжалваемост на определена категория първоинстанционни решения постановени по дела, за които се предвиди едноинстанционност при решаване на спора пред съд. Изключение от принципа в чл.131 АПК

Промени в предмета на касационната проверка Промените в местната подсъдност на определена категория актове – пред Административен съд София - град, Административен съд София – област. С преходните и заключителни разпоредби на АПК се създаде възможност за делегиране на правомощия при издаване на ИАА, поради което споровете като първа инстанция ще се разглеждат от съответния административен съд, а не от Върховния административен съд. Компетентен съд – предпоставка за допустимост на решението, съдът следи служебно, чл.218, ал.2 АПК. 134, ал.2 АПК – възражение за местна неподсдност

Касационна жалба чл.212, ал.2 АПК (2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от г.) Касационната жалба, с изключение на дела по Закона за административните нарушения и наказания, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към искането се прилага пълномощно за приподписването, а когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност - удостоверение за юридическа правоспособност.

Приподписване на касационната жалба, има изключения от това изискване: - жалбоподателят е освободен е от запращане на държавна такса - жалбоподателят е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда - жалбоподателят или неговият представител имат юридическа правоспособност (да се представи такова доказателство). Изключението се отнася и по Закона за административните нарушения и наказания, по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване. Приподписването е ново условие за редовност на касационната жалба.Изменението не пречи на страната да се яви лично в съдебно заседание и да се защитава без адвокат. Пълномощно за приподписване

Измененията в Административнопоцесуалния кодекс
чл. 213а АПК Отговор на касационната жалба – срокът е инструктивен Отговорът на касационната жалба не следва да отговоря на новото изискване за редовност на жалбата Контролът за редовност на касационната жалба се осъществява от ВАС, разлика с ГПК чл.213б, ал.1 АПК «Ако касационната жалба или протестът не отговарят на изискванията на чл. 212 и чл. 213, председателят на Върховния административен съд или неговите заместници, съответно председателят на отделението, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите се открият в течение на производството, съдията-докладчик процедира по същия начин».

Измененията на Административнопроцесуалния кодекс
чл. 213б, ал. 3 АПК Предвижда връщане на касационната жалба на първоинстанционния съд и когато е подадена след изтичането на срока за обжалване. Просрочието на касационната жалба е основание за неината недопустимост, а не причина за нередовност, която подлежи на поправяне. Позитивно в текста е, че по този начин на най – ранен етап просрочената жалба ще бъде върната.

Измененията в Административнопроцсуалния кодекс
Измененията в Административнопроцсуалния кодекс Таксите в касационното производство чл. 227а чл. 227а, ал. 1 – проста държавна такса - 70лв. за гражданите, едноличните търговци, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги - 370лв. За организациите по смисъла на пар. 1, т. 2 АПК чл.227а, ал.2 Държавна такса по производството не се внася от прокуратурата за подаване на протест, както и от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. Освен в хипотезата на чл.227а, ал.2 АПК в касационното производство не се дължи държавна такса и по ЗАНН. Идентични разпоредби като по ГПК.

чл. 227а, ал. 3 АПК - пропорционална държавна такса Когато има определяем материален интерес по делото, държавната такса за гражданите, едноличните търговци, организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, е пропорционална и е в размер 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над лв. - таксата е в размер 4500 лв. чл. 227а, ал. 4 АПК – изключение Независимо дали по делото има определяем материален интерес или не, таксите при касационно обжалване по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване са

- 30 лв. за гражданите и едноличните търговци -200 лв. за организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги. Разглеждане на делото чл.217, ал.1 АПК – само състав от трима съдии и от петима, няма седемчленни състави Принципът е делата да се разглеждат в закрити съдебни заседания. Открити съдебни заседания: -при петчленните съсътави на ВАС -когато касационната инстанция е единствена съдебна инстанция

- по разпореждане на съдия – докладчикът - по искане на страната, но най – късно с касационната жалба или с отговора на касационната жалба. Срокът за това е преклузивен. При няколко жалбоподатели, ако един поиска разглеждане на делото в открито съдебно заседание, това важи за всички останали. Срокове за образуване и разглеждане на делото пред касационната инстанция по пар. 149 АПК За срок от 4 години трябва при откритите съдебни заседания делото да се насрочи в срок от 6 месеца от образуване на делото, при закритите съдебни заседания е предвидено постановяване на решение в срок от 1 година от образуването

Срокове за разглеждане на делото –чл.217 АПК Открити съдебни заседания: - Делото се насрочва в срок не по – дълъг от 4 месеца, при нередовности, срокът тече от отстраняването им - срок за изготвяне на решението – 1 месец от заседанието, в което е приключило делото Закрити съдебни заседания - прокурорът дава заключение в двумесечен срок от образуването или в срок определен от съда - решение на делото в срок не по – дълъг от 6 месеца от образуването му.

Обжалване на определенията В чл.229, ал.2 АПК се предвиди, че не подлежат на обжалване определенията и разпорежданията, постановени в производството пред петчленен състав на ВАС. Касае се за всички определения и разпореждания, вкл. и в производството по отмяна. Премахват се седемчленните състави. Задължително приподписване на частната жалба от адвокат или юрисконсулт , в чл. 231 АПК има препращане към 212,213 и 213б АПК. чл. 235а АПК предвижда заплащане на държавна такса. Субсидиарно приложение на чл.227а АПК, предвидено в чл. 236 АПК.

Производство по отмяна По чл.237, ал.4 АПК не подлежат на отмяна э влезлите в сила решения, постановени по оспорване на общ и подзаконов нормативен акт. В производството по чл.237, ал.2 и ал.3 няма да има седемчленни състави. Измениха се сроковете по чл.240 АПК -една година от влизане на решението в сила по т.1 и т.5 чл.241 АПК – изискване за приподписването на искането за отмяна Чл.242 АПК , ал.2 …..”произнесъл на същото правно основание по чл.239”.

чл. 242а АПК – държавни такси - 30 лева за граждани - 50 лева за организации чл.244, ал.3 АПК – Решението по искането не подлежи на обжалване и отмяна.По старата редакция то не подлежеше на обжалване. Предмет на отмяната по чл.245 АПК На отмяна по искане на трето лице подлежат влезли в сила съдебни решения и споразумения пред съда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от г.) Влезлите в сила съдебни актове, постановени от петчленен състав на Върховния административен съд, подлежат на отмяна от друг петчленен състав на същия съд, с изключение на решенията, постановени по оспорване на подзаконов нормативен акт. (3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от г.) Не подлежат на отмяна влезлите в сила решения, постановени от тричленен или петчленен състав на Върховния административен съд постановени в производство по отмяна. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от г.) Не подлежат на отмяна влезлите в сила решения, постановени по оспорване на общ или подзаконов нормативен акт. Няма съществени изменения, с изключение на отпадането на седмочленните състави на ВАС.

Административния договор Определение на административен договор Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от г.) В производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, само когато е предвидено в специален закон. Кой закон е специален се преценява от съда при разглеждане на спора. Изрична регламентация в: -чл.45 и сл. от Закона за здравното осигуряване -чл.33, ал.7 от Закона за филмовата индустрия

-чл.29, ал.4 от Закона за насърчаване на научните изследвания -чл.37, ал.3 от Закона за управление на средствата за европейските структурни и инвестиционни фондове. чл.19б АПК – чл.19б, ал.1 АПК се отмени Чл.19е АПК Недействителност на административния договор: За недействителността на административния договор се прилагат съответно чл. 146 и разпоредбите за недействителност на договорите по Закона за задълженията и договорите. Редакцията на текста не дава яснота по какъв начин ще се прилагат разпоредбите на АПК и ЗЗД.

Подсъдност при разглеждане на делата по чл. 19ж АПК Родово компетентен съд - чл.132 АПК Местно компетентен съд – При административния договор има страни, ще важи ли общото правило на чл. 133, ал.1 АПК ? въпроси свързани с установяване на съдебна практика чл.19ж, ал.2 АПК Споровете се разглеждат по реда на дял трети АПК т.с. съдебното производство по оспорване на административен акт. Съдът разглежда делото и се произнася по искането в 6-месечен срок от постъпването му, освен ако в специален закон не е предвидено друго.

Споразумение –чл. 20 АПК Чл. 20. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от г.) В производство пред административните органи страните могат да сключат споразумение, ако то не противоречи на закона. Споразумението е писмено съглашение, което замества административния акт. (2) Споразумението може да бъде сключено между административния орган и страните в производството или само между страните в производството. В последния случай административният орган одобрява писмено споразумението. (3) Споразумението може да бъде сключено до влизането в сила или до оспорването на административния акт пред съд. (4) Със сключването, съответно с одобряването на споразумението по ал. 2 административният акт се обезсилва.

Измененията в Административнопроцесуалния кодекс (5) Споразумението се сключва в писмена форма и съдържа: обозначаване на органа, пред който е сключено, дата на сключване, страни, предмет и съдържание на споразумението, бележка за изчитането и приемането му и подписи на страните, както и име и подпис на длъжностното лице. (6) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от г.) Ако споразумението засяга въпроси, чието разрешаване изисква мнението или съгласието на друг орган, то се сключва, след като това мнение или съгласие бъде поискано и при спазване на чл. 53. (7) Ако със споразумението се засягат права или законни интереси на лице, което не е участвало в сключването му, споразумението не произвежда действие, докато не бъде одобрено от него писмено. Писменото одобрение става неразделна част от споразумението. (8) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от г.) За недействителността на споразумението се прилагат съответно чл. 146 и разпоредбите за недействителност на договорите по Закона за задълженията и договорите.

Сравнение между административен договор и споразумение: Административен договор - може да се сключи от една страна от органа, а от друга от гражданин, респ. организация. Споразумение – може да се сключи и само между граждани и организации, а не само между административния орган и граждани и организации. Не се изиска да е налице „значим обществен интерес“ при сключване на споразумение. При споразумението (чл.20, ал.6 АПК) мълчаливо съгласие на друг административен орган, ЧИЕТО СЪГЛАСИЕ е предпоставка за сключване на споразумението, а не на органа, който следва да издаде акта. Приложимост на нормите относно административния договор (чл.20, ал.8 АПК).

Измененията в Административнопроцесуалния кодекс

Similar presentations

Presentation on theme: "Измененията в Административнопроцесуалния кодекс"— Presentation transcript:

Similar presentations

About project

Feedback

Log in

Auth with social network:

Измененията в Административнопроцесуалния кодекс

Similar presentations

Presentation on theme: "Измененията в Административнопроцесуалния кодекс"— Presentation transcript:

Similar presentations

About project

Feedback