Presentation is loading. Please wait.

Presentation is loading. Please wait.

Балканска война 1912– война на националната надежда.

Similar presentations


Presentation on theme: "Балканска война 1912– война на националната надежда."— Presentation transcript:

1 Балканска война 1912– война на националната надежда

2 Берлинският конгрес На Берлинския конгрес на 1 юли (стар стил) 1878 г е сключен нов мирен договор (много по- неизгоден за България от Санстефанския), в който е утвърдено възстановяването на българската държава, но и оставянето на много българи извън нейните граници.

3 Действията на българският народ след освобождението се определят от националния ни идеал. Възстановената държава да обхване всичките територии на Балканите населени с българи в съответствие с границите Българската екзархия очертала българското етническо землище. Не само българите, но и европейските политици схващаха тези предели, не само като църковни, но и като бъдещи политически граници на България.

4 Причини за войната Берлинският конгрес превръща Балканите в барутен погреб –относно България, Западна Тракия, Македония и част от Родопите остават към Османската империя Задълбочаване на кризата и военно-политическото отслабване на Османската империя Дискриминиране на християнското население в европейските провинции на империята Жестокото потушаване на въстанието в Македония и Одринска Тракия и икономическият възход на България извеждат на преден план военната тенденция за постигане на националното обединение Отражение дава и подготовката на страните от Тройния съюз и Антантата за преразпределение на света

5 Балкански съюз На 29 февруари 1912 г. е сключен военно-политическият договор между България и Сърбия. Правителството на Иван Гешов води тайни преговори с Гърция и на 16 май 1912 г. е сключен антиосмански договор. През август същата година е постигнат договор и с Черна Гора за водене на обща война с Османската империя. Цялата тежест на войната поема България, но за българските територии, за които претендираме, няма разположени достатъчно български войски.

6 Страни, участващи в конфликта, и съотношение на силите Балкански съюз ( ): България ( души) Сърбия( души) Гърция( души) Черна гора( души) Османска империя ( души )

7 Мобилизация на силите Мобилизацията на силите в България започва на септември (стар стил). Мобилизираната войска е души и оръдия. За целия Балкански съюз са мобилизирани 1, души и 2000 оръдия.

8 Разпределение на силите Българската държава разпределя силите си на 3 армии: I армия – души (8 октомври). Командващ е генерал от пехотата Васил Кутинчев. Тази част е разположена на двата бряга на р. Тунджа. II армия – Командващ - генерал-майор Никола Иванов. Разположение -Търново Сеймен -Харманли. III армия – над души (8 октомври). Командващ е генерал-лейтенант Радко Димитриев. Силите са разположени около Ямбол.

9 Начало на военните действия в Тракия Планът за навлизане в Източна Тракия предвижда нанасяне на основния удар с I и III армии в пространството между Лозенград и Одрин, докато II армия остава в неизвестност за турците на два прехода от границата. II армия обкръжава Одрин, а Лозенград пада почти без бой (9-12 октомври), след като турските войски се обръщат в бягство.

10 Развой на военните действия На 15 октомври започва Люлебургаско-Бунархисарската операция. III армия среща І-ва и ІІ-ра Източни армии. Боевете продължават шест денонощия и българската армия, под командването на генерал-лейтенант Димитриев, постига успех след неуспешна офанзива на турските части по левия фланг. Следва прекъсване на бойните действия поради лошо снабдяване, неблагоприятно време, недостатъчното разузнаване и върлуваща холера, която отнася хиляди жертви. Османското правителство се възползва от прекъсването, за да поиска примирие, но то е отказано.

11 На 24 октомври I и III армии възобновяват похода към Цариград и започват битката за Чаталджанската укрепена позиция. Офанзивата завършва без успех. Междувременно, на 9 и 18 октомври, българските сили край Одрин отбиват два излаза на османския гарнизон. До средата на ноември II-ра българска армия блокира напълно крепостта. Обсадата на Одрин трае още четири месеца. Успешното настъпление на българските войски в Тракия кара турското командване да задържи подкрепленията, които са предвидени първоначално за борба срещу Сърбия и Гърция и да ги пренасочи за отбрана на Тракия и столицата на Империята

12 Ролята на българската авиация и флот във войната В началото на мобилизацията българската армия разполага едва с два разузнавателни балона (“София1” и “Годар”) и един самолет(Блерио XI). В хода на войната благодарение на авиацията се постига морална победа при битката за Одрин, след като поручик Радул Милков и подпоручик Продан Таракчиев за първи извършват въздушна бомбардировка над Одрин. Флотът изиграва важна роля при вдигането на блокадата при Варна и оттеглянето на турския флот от Черно море, след като торпедоносецът “Дръзки” успява да нанесе тежък удар по крайцера “Хамидие” и почти го потопява

13 Настъплението в Западните Родопи и Пиринския край За настъплението в родопския регион са отделени една пълна дивизия и други по-малки части. Родопският отряд с командващ г-л Стилян Ковачев разполага с души от II-ра пехотна дивизия. Той е разположен по долината на р.Места, в района на Тъмръшки клин. VII-ма пехотна дивизия ( души) е под командването на г-л Георги Тодоров и изчаква в района на Дупница и Кюстендил за евентуално нападение на Солун по долината на р.Струма

14 Военни действия в Западна Тракия и Родопите Първите дни на войната българските части са разположени в централните и източни части на Родопите – Хасковският отряд и левият фланг на Родопския отряд. Те имат задачата да прикриват направлението през Чепеларе и Хасково за Пловдив срещу контраофанзива на османците, която би застрашила напредващите армии в Източна Тракия.

15 Овладяването на Кърджали, Пашмакли и Дьовлен На 8 октомври (стар стил) Хасковският отряд нанася поражение на Кърджалийския турски корпус и влиза в Кърджали. Корпусът на Явер паша се оттегля в Мъстанли. На 8-ми също е овладян и Дьовлен (Девин), след което 21-ви средногорски пехотен полк се съсредоточава в района на Чепеларе. От Чепеларе в три колони започва настъпление към Смолян, Райково и Устово, като дясната колона форсира границата при Мургавец начело с подполковник Долапчиев, средната колона начело с подполковник Шарлангаджиев преминава при поста Свети Георги, а лявата колона начело с полковник Серафимов преминава при Момина вода и настъпва към Соколовци и Устово. В настъплението участват и четите на: - Стефан Калфата, водила боеве на връх Рожен - Пею Шишманов, охранявала района Петково – Славейно -Малка Арда - Кръстю Българията, действала в района на Пашмакли /Смолян/ - Никола Гюмюшев и Никола Данаилов На 13 октомври 1912 г. Пашмакли (Смолян) и околните села са освободени.

16 След освобождението на Смолян, Райково и Устово турците предприемат обходен маньовър от Рудозем към Устово. Командирът на бригадата полковник Гешов с щаба си, след анализ на обстановката, решава да се отстъпи района на Устово- Райково - Смолян и бригадата да се оттегли на Рожен и Пампорово, т.е. на границата, откъдето е тръгнала. Полковник Серафимов с чувство на отговорност заявява: “Аз не ще отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител!”

17 И вместо отстъпление, след тежки боеве, с цената на много жертви, турците отстъпват в безпорядък. Победата при с. Алмидере /дн. Полковник Серафимово/ е пълна. Бойният подвиг на средногорци влиза в историята на смолянския край под името “Родопската шипка”. На кота 1311 извисява снага величествен паметник на признателността към безпримерния героизъм и жертвите на 21-и пехотен Средногорски полк за свободата на родопчани.

18

19

20 Балканската война – война на националната надежда Въпреки тежките загуби и участта, споходила мирното население, войната дава надежда на младата българска армия и на целия български народ, че могат да извоюват националното си обединение....Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх...

21 Изготвил проекта : Григор Борисов Давидов, СОУ “Васил Дечев”-гр.Чепеларе, IX клас Гр. Чепеларе ул. “ Беломорска “ № 46, Тел.:


Download ppt "Балканска война 1912– война на националната надежда."

Similar presentations


Ads by Google