Presentation is loading. Please wait.

Presentation is loading. Please wait.

УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ХАЗАРТНИ ИГРИ И ОБЩЕСТВЕНИ НАГЛАСИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА Ноември 2009г.

Similar presentations


Presentation on theme: "УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ХАЗАРТНИ ИГРИ И ОБЩЕСТВЕНИ НАГЛАСИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА Ноември 2009г."— Presentation transcript:

1 УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ХАЗАРТНИ ИГРИ И ОБЩЕСТВЕНИ НАГЛАСИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА Ноември 2009г.

2 2 Характеристики на изследването Реализация на изследването Алфа Рисърч ООД Период на провеждане Ноември 2009 г. Представителност За пълнолетното население на страната Обем на извадката 1000 ефективни интервюта Метод на формиране на извадката Квота въз основа на признаците възраст, пол, образование и тип на населеното място Метод на набиране на информацията Пряко стандартизирано интервю по домовете на интервюираните лица

3 3 Възраст Тип на населеното място Образование Демография Пол

4 4 Цели на изследването Настоящото изследване има следните цели:  Да проучи степента на разпространение на хазартните, тото и лотарийни игри и честотата на практикуването им  Да проучи обществените нагласи към хазарта в България  Да обобщи нагласите на българските граждани към отделни аспекти на регулация на хазартната дейност и различни предложения за промени в изискванията и нормите, които регламентират хазартните игри у нас.  Да изследва обществената подкрепа за увеличение на данъка върху хазарта Изследването е проведено по поръчка Министерство на финансите и включа преки стандартизирани интервюта с пълнолетни българи в цялата страна.

5 Обобщение на резултатите от проучването

6 6 Обобщение на резултатите (1) 1. Актуалност на промените в закона за хазарта  Макар и да отстъпва по важност на наказателните закони и закона за държавния бюджет, законът за хазарта се нарежда до такива значими за обществото регулативи като закона за внос на лекарства, като дори изпреварва закона за частните здравни фондове и закони, които да облекчат развитието на бизнеса.  Общественото внимание към въпросите на хазарта се определя не толкова от нивото на лично участие и разпространение на хазарта у нас, колкото от високата обществена чувствителност към темата и рисковете за обществото, които крият хазартните дейности. По-голям интерес към Закона за хазарта проявяват хората с по-висок статус и доходи, жителите на столицата, а също и малката, но активна група на участниците в различни хазартни игри. 2. Участие в хазартни игри  Делът на участващите в различни хазартни, тото и лотарийни игри в България е общо 57%. От тях 25% - заявяват, че участват редовно (поне веднъж месечно), 32% - инцидентно (няколко пъти в годината или по-рядко). 43% от българите до момента не са участвали в хазартни, или други игри със залози.  Активно участващите (поне веднъж месечно) в хазартни игри са 25% от пълнолетните българи. Общо 93,5% от редовно играещите, участват в Българския спортен тотализатор или Еврофутбол. Делът на всички останали хазартни игри е 6.5% от редовните участници.  Още около 32% участват в различни хазартни игри няколко пъти годишно или по-рядко. Освен в игрите на Български спортен тотализатор, „инцидентните участници” се ориентират основно към държавната лотария и медийните игри. В тази група сравнително по-малък е делът на участващите в томболи, Еврофутбол, лото игри, игрални автомати, бинго и пр. ◦В зависимост от характера на игрите се оформят две групи: по-масови (Тото, Еврофутбол, лотария) и игри, които отговарят в по-тесния смисъл на определението „хазартни” (игри на игрални автомати, игрални маси в казино, залагания в интернет, залагания върху резултати от спортни състезания, Бинго игри). В игрите на игрални автомати, игрални маси в казино, залагания в Интернет, залагания върху резултати от спортни състезания и пр. се включват малки групи (общо 5,4%, от които 1,2% редовно, а 4.2% няколко пъти годишно). Участващите в тези игри са предимно мъже (83%), от младите и средни възрастови групи, с по-ниски от средните доходи. В по- масовите игри също преобладават мъжете (63%), но делът на жените също не е малък (37%). Най-често това са жители на градовете, предимно активни групи, млади или на средна възраст, със средно и по-високо образование, заемащи изпълнителски позиции, със средни и по-високи доходи.

7 7 Обобщение на резултатите (2) 3. Обществени нагласи към развитие на хазарта в България  В обществените нагласи към хазарта доминират негативните мнения. Хазартът се възприема като сфера за развлечение за хора с много пари (50%); дейност, към която хората могат да се пристрастят (46%); дейност, в която се перат пари (45%). В същото време делът на хората, които възприемат хазарта като “приятно развлечение за широки групи” е твърде ограничен (15%). ◦Негативните нагласи към хазарта доминират в 85% от пълнолетните българи. По-различно е мнението на редовните участници в хазартни игри (5.4% от българите). Според тях тези игри са само едно приятно развлечение, което дава възможности за големи печалби. Те много по-рядко възприемат хазарта като дейност, свързана с престъпност и пране на пари. За тази група опасността от пристрастяване също е сравнително ограничена. Инцидентно участващите в различни хазартни игри също имат като цяло позитивно отношение, най- вече към възможностите за печалба, но проявяват повишено внимание към рисковете от пристрастяване (61% при средно 46%).  Негативните мнения към хазарта определят и цялостната нагласа за по-строго регулиране и ограничаване на развитието на тази дейност (88%). Едва 10% са на мнение, че организаторите на хазартни игри трябва да бъдат максимално облекчени, тъй като носят постъпления в бюджета. Аргументите, че чрез хазартните игри в бюджета ще постъпят повече средства не се възприемат като достатъчно сериозен мотив срещу регулацията и контрола върху тези дейности. Напротив, очакванията са те да бъдат подложени на по-рестриктивен и ограничителен режим. Според едва 6% хазарта в България трябва да има максимално облекчен, свободен режим, 71% са на мнение, че хазартните игри трябва да бъдат много строго регулирани, със завишени изисквания към лицата и фирмите, които ги организират, а според 23% трябва да бъдат изцяло забранени.

8 8 Обобщение на резултатите (3)  Като елемент на по-стриктната регулация, мнозинството от интервюираните са “за” увеличението на данъка върху хазарта и то с данъчна ставка, надхвърляща значително вече обсъжданата в публичното пространство. Най-голяма група от интервюираните (25%) подкрепя данъка върху хазарта да бъде повече от 20%, според 17% този данък трябва да бъде между 16 и 20%, според 8% - да бъде между 11 и 15%.  Едва 18% от интервюираните подкрепят запазване на данъка върху хазарта в рамките на сегашните граници (данъчна ставка от 10% върху направените залози, т.е. общия приход). ◦Цялостната нагласа към промяна на данъка върху хазарта и акцизите на тютюневите изделия, алкохола и горивата се определя в много голяма степен от възприятията за тяхното въздействие върху обществото. Подкрепата за увеличение на данъка върху хазарта е най-висока (81%), по-умерена е за тютюна и твърдия алкохол (35-36%) и много ниска при бирата и горивата (8-4%).  Висока е подкрепата и към предложените промени за регулиране на хазартните дейности. 94% подкрепят забраната игралните зали да се намират на по-малко от 300 метра от основно или средно учебно заведение, 84% подкрепят забраната хазартни игри да се организират от фирми, регистрирани в офшорни зони, 76% са „за” държавния монопол върху тотото и лотарийните игри, 75% подкрепя изискването лицата, които искат разрешение за организиране на хазартни дейности да са направили високи инвестиции в хазарт (над евро). Тези нагласи са много силно повлияни от мнението, че хазартната дейност носи рискове за обществото и трябва да бъде строго регулирана.  Като цяло общественото отношение към цялостната регулация на хазартната дейност е доста рестриктивно. По отношение на най-леснодостъпните хазартни игри (чрез интернет и чрез самостоятелно функциониращи терминални устройства) категорично доминира мнението, че това трябва да става чрез регистрация на участниците (съответно 46% и 41%), или да бъде изцяло забранено (съответно 45% и 47%). Подкрепа за по-голяма либерализация на хазартните дейности изразяват единствено хората, които редовно играят хазартни игри. ◦По-рестриктивно настроени са хората на по-висока възраст. Имайки предвид, че към момента едни от най- активните групи, участващи в различни игри с хазартен характер са млади, учащи, съпротивата, идваща предимно от техните родители, е разбираема. Податливостта на тези групи е видима и от цялостното им (позитивно) отношение към хазартните дейности.

9 9 Обобщение на резултатите (4) 4. Обществени нагласи към медийни игри и игри, организирани от телефонни оператори  Негативни са нагласите и към изпращането на SMS съобщения, с които мобилните оператори приканват потребителите да се включат в различни игри. Тази практика среща съпротива сред близо две трети от пълнолетните българи (59%) срещу 38%, които смятат, че не е нужно да бъдат забранени. ◦По-либерално настроени към изпращането на sms-и са представителите на интелигенцията, активните групи, младите хора. Обратно, негативно настроени са хората на по-висока възраст, с по-ниски доходи. В основата на тези две мнения стои принципно различната нагласа на групите, които ги споделят. Докато за първите е важно икономическите субекти да имат свобода и да могат да изпращат sms съобщения с покани за участие, а всеки индивид сам да решава дали да се включи, вторите поставят много по-силен акцент върху ограничаване разпространението и популяризирането на тези игри, с което застъпват позицията, че така младите хора, хората с по-нисък доход ще бъдат “предпазени”.  За разлика от по-рестриктивните нагласи на широката общественост към игрите с по-хазартен характер, медийните игри и игрите на мобилни оператори срещат по-голяма подкрепа сред широката общественост. Според 50% от интервюираните тези игри не са чисто хазартни и трябва да бъдат освободени от по-строгата регулация, а всеки да има право да ги организира без особени рестрикции. Особено силно е застъпено това мнение сред групите, които макар и инцидентно, участват в такива игри. В същото време обаче, 57% от интервюираните са на мнение, че който иска да участва трябва да е готов да плати и евентуално по-висока цена и не бива да има специални облекчения за тези игри.

10 10 Закони, които трябва приоритетно да се приемат от Народното събрание (%)

11 11 Участие в хазартни игри (%) *Част от участващите практикуват повече от една игра. От тях 93.5% играят ТОТО и Еврофутбол

12 12 Участие в хазартни игри (%) Участващи (поне веднъж месечно) Инцидентно участващи (няколко пъти годишно и по-рядко) Неучастващи Български спортен тотализатор 20,245,834,1 Еврофутбол 6,28,984,9 Държавна парично-предметна лотария 1,832,166,1 Игри, при които се обаждате по телефона на дадена медия, за да кажете кой според вас е верния отговор 1,416,781,9 Лото игри 0,77,292,1 Игри с игрални автомати и други подобни съоръжения 0,75,793,6 Числови лотарийни игри "Бинго" и "Кено" 0,55,993,6 Хазартни игри с благотворителна цел 0,53,895,7 Игри на игрални маси в казино 0,41,698,0 Залагания в интернет 0,41,698,0 Залагания върху резултати от спортни състезания, конни надбягвания и случайни събития 0,31,798,0 Томболи 0,212,887,0 Други 0,199,9

13 13 Как гледате на хазарта и хазартните игри (%) Общо негативни: 85%

14 14 Имидж на хазарта и хазартните игри (%)

15 15 Участие в хазартни игри (%) Играещи редовно на игрални автомати, Бинго, игрални маси в казино, залагания на спортни състезания) Играещи от време на време на игрални автомати, Бинго, игрални маси в казино, залагания на спортни състезания) Всички Развлечение за богати, за хора с много пари 25,022,749,7 Дейност, към която хората могат да се пристрастят 16,761,445,9 Дейност, в която се перат пари 8,313,645,1 Дейност,съпътстваща разпространение на наркотици и пр. 16,76,823,5 Възможност всеки човек да спечели 33,354,520,9 Привлекателна за младите хора 41,722,715,7 Възможност за големи печалби 58,338,615,3 Едно приятно развлечение за всякакви хора 50,034,114,5

16 16 Общи нагласи към хазарта (%)

17 17 Общи нагласи към хазарта (%)

18 18 Размер на данъка върху хазарта (%)

19 19 Отношение към предложените промени в регулирането на хазартните дейности (%)

20 20 Отношение към предложените промени в регулирането на хазартните дейности (%)

21 21 Обществени нагласи към изпращане на sms за игри, организирани от мобилни оператори (%)

22 22 Обществени нагласи към медийните игри (%)

23 23 Обществени нагласи към евентуална промяна на цените на медийните игри (%)


Download ppt "УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ХАЗАРТНИ ИГРИ И ОБЩЕСТВЕНИ НАГЛАСИ КЪМ ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА Ноември 2009г."

Similar presentations


Ads by Google